Българска банка за развитие Българска банка за развитие

Търси
Кандидатствай за кредит

Как ББР може да осигури 4 млрд.лв. кредитен ресурс, като поеме 80% от риска?

София Касидова от Българската банка за развитие и Михаил Кръстев от "Консерваторъ" отговориха на въпросите от читателите на Dir.bg

 

Световната икономика влиза в неизбежна рецесия. Пандемията COVID-19 отключи процеса по-бързо от очакваното и сега повечето решения се взимат в извънреден режим. Така е в Европа и няма как да бъде различно в България.
Ограниченията за извършване на редица производствени дейности и услуги заради опасността от зараза са на път да блокират икономическия и социалния живот в страната и наложиха бързи управленски мерки. Правителството прие спешен план, който да помогне на бизнеса и служителите да издържат поне до края на епидемията.
Основна роля в него има Българската банка за развитие. С увеличаване на капитала си тя предоставя гаранции пред търговските банки за вземане на заеми от фирмите. За програмата са насочени 500 млн. лв. Очаква се, при положителен отговор от търговските банки, пропорционално те да нараснат няколко пъти под формата на кредити за крайния потребител. ББР гарантира и отпускането на безлихвени кредити до 1500 лв. за работниците, които са в принудителен неплатен отпуск. Размерът на този портфейл е от 200 млн. лв.

Как парите ще се влеят в икономиката, има ли приоритетни сектори и как това ще помогне на обикновения човек?
За отговорите на тези и други читателски въпроси Dir.bg покани в лайвстрийм студиото си София Касидова - съветник по стратегическо развитие на ББР. Заедно с нея в информационната кампания се включи и икономистът Михаил Кръстев. Пред аудиторията на Dir.bg той представи за пръв път изработената от него и колегите му от дясната платформа "Консерваторъ" програма от 20 мерки за съхраняването на българската икономика.


- Г-жо Касидова, какви мерки предприема Българската банка за развитие?
- Българската банка за развитие наистина е във фокуса на част от икономическите мерки на правителството. Аз ще обясни какви са те към днешна дата, но преди това, ако позволите, ще върна за малко разговора в една по-обща рамка. Започнахте с това колко много неизвестни има в една уж известна - настъпването на пандемията от COVID-19. Към това бих добавила, че да - ситуацията е сериозна, ситуацията е тежка, ситуацията е необичайна. В този смисъл правителствата, включително и българското, трябва да вземат редица мерки в условията на голяма несигурност. Всички икономисти знаем, че в такава среда има условия да се направят и грешки.
За мен тази несигурност идва от факта, че развитието на пандемията и сценариите, които градираха от лош, по-лош, много лош, дойдоха от два основни модела - на британския Imperial College и впоследствие на University of Oxford. И двата модела започват с еднакви допускания за темпа на заразяване, но те чертаят съвсем различен сценарий. Първият модел на Imperial College, който впоследствие беше редактиран, допускаше, че разпространението на заразата тепърва предстои. Моделът на University of Oxford построява сценария, включително и икономически, при допускането, че голяма част от населението вече е заразено и то просто няма симптоми. Сами разбирате това каква различна картина чертае за сценариите, които могат да се случат оттук нататък.
Според мен пред правителствата и пред хората с бизнес решенията и икономическата активност, изборът е следен - колко смъртни случая трябва да огранича или да спася печалба, допълнителна заетост, икономически приходи за компанията ми? И аз смятам, че отговорът на този въпрос, който ние ще коментираме, трябва да погледне съвсем точно кой сценарий избираме за развитието на икономиката и тази ни сигурност. Дали наистина нещата ще се сбъднат в най-лошия или в един умерен сценарий? Моето лично мнение е, че сценарият ще бъде по-умерен и ние много скоро ще можем да ограничим пандемията и да настане цикъл за нормализиране.


- Г-н Кръстев, Вие участвате в съставянето на план от 20 мерки за съхраняване на българската икономика, подготвени от Вас и дясната платформа "Консерваторъ". Към кой от сценариите е насочен той, обхванати ли са всички и как оценявате ситуацията в света?
- Мерките са за съхраняване и възстановяване, тъй като българската икономика ще бъде наранена и ще има щети, които няма как да бъдат избегнати във връзка с това извънредно положение и тази пандемия от коронавирус. Те са на база на абсолютно реалните проблеми, с които се сблъскват българската икономика и бизнес през този период на извънредно положение и съответно периода веднага след него. Извънредното положение ще приключи, но икономическата криза няма да свърши след него, за съжаление. Мерките целят опазване на финансовата стабилност на държавата, без да поемаме прекалено големи заеми, така че една икономическа криза да се превърне в дългова. Същевременно - максимално облекчаване на условията, в които функционира българският бизнес, включително дребният и средният, за да може да бъде опазен в тази неизгодна за него икономическа среда.
Едно от нещата, които може да направи българската държава, е в най-кратки срокове, незабавно дори, да се разплати с бизнеса. Всички задължения, които имат българската държава и общините. Независимо дали става въпрос за обществени поръчки, за задължения, които се очаква да постъпят в бизнеса под формата на средства от оперативни програми. Те трябва да бъдат максимално бързо изпратени към бизнеса, така че той да се нуждае от минимална помощ, с която да бъде натоварен българският фиск. Трябва да се действа много премерено, да се цели опазване на максимален брой от българските бизнеси. Тук става въпрос и за едноличните търговци, и за самоосигуряващите се лица. Така че, за споменатата реплика за маргиналните групи, те не бива да бъдат изключвани, тъй като също са част от българската икономика.
С нашите мерки се цели да бъде постигнат този баланс - едновременно да бъде опазена българската икономика, без да бъде фалирана държавата. Най-важното е да не правим разлика между човешкия живот и българската икономика. В богатите и здрави общества безработицата означава смърт. Нека много ясно да поставим тази постановка, тъй като напоследък се появиха много мнения, че трябва да изберем нещо между човешкия живот и опазването на икономиката, но ако тя не бъде опазена, това ще се отрази и в цената на човешки животи. Научно доказано е нещо, което има доста по-голяма сигурност, отколкото изследванията на този нов вирус - че трайно безработните хора имат 2 пъти и половина по-голям риск да ги застигне някакъв тип фатален край. Трябва да направим всичко възможно, за да опазим тези работни места. Да се възстанови икономиката и да има достатъчно средства, с които да бъде захранвано българското здравеопазване.


София Касидова: Абсолютно съм съгласна с тезата, че ние наистина трябва да направим смислени неща. Имам предвид правителството, които формулира своя пакет от фискални мерки, Централната банка, която също представя пакет от мерки - ако върнем ситуацията тук в България, не говорим за глобалната икономика. Тези неща трябва да са с поглед в бъдещето, когато тази пандемия, според мен, по-скоро ще се ограничи, отколкото да се разпростре до края на годината. Как ще възстановяваме икономиката след това? В този смисъл трябва да преценим възможностите на нашата държава.
Започваме с един добър тонус на публичните финанси, на външния дълг, делът на корпоративните кредити в баланса на компаниите не е толкова висок, колкото в западните общества. Отчитайки тези факти, трябва да знаем коя мярка какъв ефект може да има в бъдеще. Когато в ББР разсъждавахме кои мерки биха били най-подходящи, така че да не натоварят фиска, да няма нужда от непосредствена емисия на външен дълг, като използвахме опита, който е приложим в европейските страни, стигнахме до извода и предложихме на правителството, съвместно с Министерството на финансите и Министерството на икономиката, че най-добрата схема към този момент е с увеличение на капитала на ББР по два начина.
Първият с 500 млн. лева, ББР, с цялата сила на своя баланс и капитал, дава гаранционна схема върху портфейлите от кредити, които търговските банки ще формират. Чрез нашето дъщерно гаранционно дружество, което има опита в администрирането на такъв тип гаранции, ББР поема до 80% риск. Тук искам да натъртя върху тези 80%, защото в пресата, в интервюта на колеги, се говореше, че ББР поема до 20%. Не, точно обратното. Максимумът на ефекта, който очакваме да се отрази върху икономиката, е, че търговските банки, ако се съгласят да участват, очакваме тяхното мнение чрез Асоциацията на търговските банки, могат да формират портфейл от 2 млрд. лв. кредити по тази мярка. До 80% рискът се поема от ББР, а до 20% - от търговските банки.
Такъв тип портфейлни гаранции имат и следната особеност - въз основа на минали събития, минали практики, ние знаем, че такива гаранции средно нямат повече от 15-20% риск от неплащане на кредит. Ако индексираме този процент, предвид извънредната ситуация, в случая ние повишихме до 30%, стойността, с която ще се изплати гаранцията, когато тя бъде предявена от фирми в затруднение. Ние не можем да предвидим, че всички 2 млрд. ще станат необслужени, но има такова ограничение, което предполага, че до 30% общо от портфейла на всяка търговска банка ще се покрие, но рискът, който се споделя между ББР и банките, е в съотношение 80 към 20%.

Предложихме на банките да разгледат своите портфейли, познавайки най-добре своите кредитополучатели - малки и средни фирми, с които работят. Въз основа на тази гаранция, глътка въздух и помощ, която им даваме в поемането на кредитния риск, защото всички се опасяваме, че забавянето на икономическия цикъл, негативният ефект ще доведе до натиск върху бизнеса и фирмите по-трудно ще изплащат своите задължения, търговските банки ще могат да предложат облекчения под формата на преструктуриране, реструктуриране, удължаване, т.е. даване възможност за всякаква удобна погасителна вноска и обслужване на кредита, каквато малката и средна фирма ще предпочете. Също така тези съществуващи клиенти на банката могат да използват средствата за изплащане на текущи нужди, на заплати, за купуване на материали. Дава се една такава свобода, предвид извънредното положение, фирмите сами да преценят как да използват най-добре новата гаранция. Тя ще покрива и друга част от портфейлите на банките - нови кредити. В тази ситуация ще има бизнеси и домакинства, които ще бъдат повлияни положително. Ако те искат да вземат нови кредити, могат да получат необезпечено финансиране. Това е преференциалното и облекчено условие, което тази гаранционна схема дава.
Предвид факта, че гаранционните схеми имат финансов ефект на мултиплициране от факта, че ние получаваме 500 млн. лв. допълнителен капитал и това, че ББР поема 80% от риска, който ще се формира от тези кредитни портфейли на всички банки в страната, ако всички решат да участват, възможният максимален ефект може да бъде 2 милиарда лева кредити.
Втората мярка е по линия на тези 200 млн. лева, с които капиталът на ББР отново ще бъде увеличен, с публичен ресурс от бюджета, за да предостави 1500 лева на физическо лице безлихвен кредит. Може да ги получи този, който има нужда да попълни някакви свои текущи нужди предвид това, че е останал временно без работа, тъй като предприятието го е съкратило или е излязъл в неплатен отпуск и не получава някакво друго обезщетение. Тук този принцип на лост на финансовия ефект не действа, защото с тези 200 млн. лв. допълнително увеличение на капитала ние от ББР решихме изцяло да поемем 100% от риска върху себе си. Ако търговските банки решат да участват, ще могат да се дадат заеми на физически лица за 200 млн. лв. Това са предварителните условия, това е офертата, която направихме на търговските банки. Очакваме да получим тяхното единно становище как ще продължим. Предложението на банката и на правителството чрез ББР е това да стигне до всички търговски банки и те да преценят при какви условия и с кого да се договорят.


- В момента целият бизнес стои и чака. Ако приемем добрия вариант за отговор от търговските банки, колко време би отнело задействането на механизма, така че финансите да стигнат до крайния получател?


София Касидова: Ние ще работим чрез нашия Национален гаранционен фонд, който е дъщерно дружество на ББР. Той вече има изградени практика, договори по други продукти, с които работи с 18 търговски банки. Имаме опита, знанието, бързината да подпишем много бързо тези нови или допълнителни споразумения с всички банки, които искат или могат да участват. След като мине също един законов срок и процедура за фактическото увеличение на капитала на ББР, механизмът ще заработи много бързо.
Въпросът е много важен, защото в икономиката се мобилизират множество мерки, но бързината на въвеждането на тези мерки е от ключово важно значение. Ако ние искаме бързо да дадем глътка въздух на бизнеса, да не допуснем увеличаване на безработицата, така че когато влезем във фаза на възстановяване, да сме разпиляли ценен ресурс и капацитет, тези мерки трябва да започнат много бързо.
Много е важно да се знае, че България, макар и не страна член на Еврозоната, пак разполага със своя арсенал от мерки, включително и гаранционната схема, която предлагаме. Ние ще търсим и помощта на европейските институции. Видяхме, че правителствата координират действията си. Това според мен е добрата новина за глобалната икономика. Централните банки имат общ подход, включително и всички международни финансови институции като МВФ, Световната банка и по-конкретно в нашия случай Европейската комисия чрез своите финансови институции - Европейския инвестиционен фонд. Той е дългогодишен партньор на ББР. В момента сме в преговори. При успешен завършек ще имаме възможност да получим гаранции и от самия Европейски инвестиционен фонд. Това ще даде възможност тази мярка да се увеличи два пъти и кредитният ресурс да бъде не 2, а 4 млрд. лв. в икономиката.


- Това, че Европейският инвестиционен фонд получава възможност за по-свободни действия, означава ли, че традиционно консервативните български търговски банки ще подходят либерално към мерките, които им дава възможност да разгърнат ББР, така че сумата да стигне оптималния си капацитет?


Михаил Кръстев: В момента политиката на централните банки, независимо дали става въпрос за ЕЦБ или Федералния резерв на САЩ, наистина е насочена към стимулиране на търговксите банки да продължат отдаването на кредити така че да може икономиката да не колабира и да продължи, макар и на някакви понамалели обороти, но все пак да функционира. Българските търговски банки по официални данни са добре капитализирани, макар че нито една финансова институция не е имунизирана срещу това, което се случва като икономически колапс в момента.
Мерките на ББР, разбира се, са навременни и добри, но предпочитан вариант за голяма част от икономистите, включително и за мен, е да не се стига до пълното използване на тези мерки. Колкото по-малко бизнеси имат нужда от такава помощ, колкото може по-бързо държавата да облекчи бизнесите, така че те да не стигат до тежки финансови затруднения, толкова по-добре за икономиката. В мерките, които ние предлагаме, има редица такива точки като например отлагане плащането на местните данъци и такси. Там, където държавата се явява наемодател на конкретни бизнеси, би могла да отложи взимането на тези наеми, така че да ги облекчи не просто чрез предоставяне на финансова помощ по схемата 60:40, която вече беше предложена като компенсация от НПИ. Колкото по-малко бизнесите имат нужда от тези спешни мерки на българското правителството, толкова по-добре. Спорно е кой е по-добрият подход. Виждаме, че ЕЦБ, Федералният резерв на САЩ и Китайската централна банка осъществяват директни многомащабни безпрецедентни стимули за икономиката чрез чисто фискални стимули. За България това е невъзможно, тъй като ние се намираме във Валутен борд, а и самият ефект от подобна мярка е доста спорен. Т.нар. хеликоптерни пари, които се изливат към икономиката и домакинствата, рядко биха могли да предизвикат дългосрочен позитивен ефект. По-скоро България трябва да се опита да съхрани максимално както финансовата стабилност, така и стабилността на българския бизнес.


София Касидова: Това е разумният подход, който трябва да предложим, защото България няма баланса и цялата мощ и сила на американската, японската икономика или тази на страните от Еврозоната, които имат множество други механизми и инструменти, които могат да ги подкрепят. Затова мерките на правителството трябва да бъдат умерени, в някакъв смисъл консервативни.
Мисля, че всички трябва да се мобилизираме и да знаем, че нашето очакване и настроение са много важни. Ако всички очакваме един много песимистичен сценарий, който не мисля, че е обоснован на някакви научни факти и модели, можем да влезем в една много самослучваща се и самоутвъждаваща се рецесионна спирала надолу. Затова трябва да действаме, може би на стъпки, но с ясен план според възможностите си.
Пораженията върху икономиката така или иначе ще бъдат сериозни. Отделеният свеж ресурс от бюджета по-късно може би ще генерира бюджетен дефицит, ще е нужно да се емитира и дълг, за да има някаква втора фаза от тези необходими мерки. Може би част от тези кредити, които ще бъдат гарантирани от ББР или по други схеми, ще има нужда да бъдат покривани. Това ще има допълнителен натиск, ще има фирми, които ще фалират и това още повече ще намали проходите в бюджета. Ние трявба ясно да осъзнаем, че това е цената, която за нас струва справянето с кризата. Не може да очакваме, че мерките, които големите икономики могат да си позволят, можем да допуснем и ние в България.


Михаил Кръстев: Част от мерките, които може да предприеме българската държава, наистина са мигновени и биха могли да облекчат бизнеса. Една от тях е възстановяване на нормалната работа на нотариалните кантори, както и на Търговския и на Имотния регистър. Когато един бизнес изпитва затруднения, той има активи, които би могъл да ликвидира, така че да си осигури ликвидност и да опази както бизнеса, така и работните места. Когато нотариалната дейност в България е толкова силно ограничена, че на практика не може да обслужи интересите на бизнеса, изпадаме в много лоша ситуация, в която здрави бизнеси не биха могли да си осигурят ликвидност, въпреки че имат активи, защото просто им е забранено или не биха могли да осъществят такъв тип сделки. Много по-добър вариант е бизнесите да разполагат с пълния си набор от инструменти за личното опазване на своята стабилност, отколкото да разчитат на която и да е институция, била тя търговска или държавна.
Също така настояваме тази компенсация от НОИ за застрашените бизнеси по схемата 60/40 да бъде върху целия разход на работодателя, а не просто върху изчислението на брутното или нетно възнаграждение. Работодателят, освен да изплати заплатата, има да плати и осигуровки, данъци. Нещо, което би могло да натовари допълнително бизнеса. Тежестта върху фиска по този начин ще бъде по-голяма, но ако наистина искаме да помогнем и да предложим на работодателите да не съкращават своите служители, а да дадат шанс за възстановяване на работата на компанията, трябва да се предприемат такива мерки.
Колкото по-бързо приключи извънредното положение и ограниченията, които са наложени върху бизнесите, толкова по-добре. Към момента то е до 14 април. От това, което се обсъжда в публичното пространство, като че ли е по-скоро е вероятно то да бъде удължено до 14 май. Трябва да бъде направено всичко възможно от страна на държавните здравни органи и от българското общество, което да спазва дисциплинирано мерките, колкото може по-бързо да приключи това извънредно положение. Каквито и мерки да предлагаме, ако то продължи по-дълго от 14 май, мисля, че икономическият колапс би бил неизбежен.


- Въпрос от Ния Атанасова от Перник. Ако даден работник бъде освободен, той ще получава от НОИ 80% от заплатата си, без да внася осигуровки - нито той, нито работодателят. Излиза, че всяко държавно подпомагане, по-слабо от 80/20, поощрява фиктивно експлоатиране на Бюрото по труда - и от работника, и от работодателя. Какво мислите Вие, след като вече отворихте темата "60/40"?

Михаил Кръстев: Най-ценното в случая би било запазване на бизнеси, запазване на това работно място. Обезщетението, каквото и да е то, в какъвто и да е размер, е за конкретен период от време. Ние трябва да наблюдаваме тези икономически процеси. Българските граждани, които в момента изпитват затруднение, трябва да гледат по-дългосрочно. Факт е, че така предложена, схемата от НОИ не дава прекалено голяма подкрепа за работодателя, но ако бъде върху целия му разход, самият той би имал по-голям стимул да опази работните места. Много по-предпочитан вариант за него е бизнесът му да продължи да съществува, отколкото да го ликвидира и всички да се обърнат към НОИ.
Здравните власти в България и по света много често говорят за невъзможността на здравната система да поеме тежестта на прекалено много случаи с едновременно разболяли се, но не трябва да бъде подценявано дали социалните системи могат да поемат едновременно голям брой от хора, които са загубили работата си. Това, което наблюдавам в световен мащаб, е безпрецедентно. В САЩ само за 1 седмица 3 млн. души са се обърнали към бюрата по труда с молба за помощ, тъй като са останали без работа. В Канада този брой достигна почти 1 милион. Това са безпрецедентни данни. Не трябва да подценяваме, че ако лимитът на системата бъде достигнат, ще настъпи много по-сериозна криза, може би дори от здравната.


- Около 3/4 от малко над 3 млн. заети са в малкия и среден бизнес. Една немалка част от малките фирми вече са на прага на оцеляването. В същото време те често са доставчици или подизпълнители на по-големите фирми. Как се преценява кой е в по-спешна нужда от подкрепа? Кокошката или яйцето?

София Касидова: Наистина мерките, които се предлагат, са писани набързо, с определено допускане, че тази криза може би няма да е толкова дълбока и пандемията ще се овладее скоро. Според мен това е правилният подход. Много е трудно при такова бързо разписване и конструиране на мерки да се уточни, да се разбере кой точно малък бизнес е наистина сериозно засегнат поради физическото ограничение, което извънредното положение поставя, или просто защото е в сектор, в който има прекалено голяма конкуренция и този бизнес не е устойчив. Ние разбираме, че правителството не може да направи този анализ към този момент. Това ще дойде на един по-късен етап. Ето защо спасяването на всички малки и средни фирми, защото те трябва да затворят бизнеса според тези ограничения, също трябва да се прави много премерено.
В този смисъл въпросът от читателя е следният - да, в по-богатите западни страни и развити икономики виждаме един много по-голям ресурс за спасяване на фирми. Тези малки наши фирми са част от една верига на доставянето. Но аз не мисля, че фирми, които са спасени в условията на такава ситуация, това допринася за тяхната конкурентноспособност. Те могат да оцелеят още известно време, но това не означава, че техният бизнес модел е устойчив. Тук наистина не може да се отговори общо. Трябва да се има предвид кой е конретният отрасъл и какво точно е спасението на фирмата. Ще дам пример.
Нека погледнем два от най-засегнатите сектори - автомобилната и самолетната индустрия. В автомобилната много от заводите на големи мастодонти ще затворят врати, колкото и немислимо да звучи. Но този сектор беше в дълбока структурна криза много преди пандемията. Големият въпрос към правителствата, които имат такива национални компании и трябва да ги спасяват, е дали има смисъл да се изсипят толкова пари, защото това спасение очевидно ще бъде краткосрочно, тъй като структурният проблем за този сектор продължава - не е конкурентноспособен, измества се от електрическите автомобили, хората ще използват други начини на транспорт и т.н.
Същото е със самолетната индустрия, по-скоро с въздухоплаването и превоза на пътници и туристи. Това е индустрия, която винаги работи с много голям заемен капитал. Ето защо самолетните компании много често фалират. Тези сектори някак си имат и някаква гъвкавост - именно защото често фалират, много бързо могат да бъдат възстановени и създадени отново, стига да е бил спасен човешкият ресурс. Затова смятам, че мерките по-скоро трябва да са за ограничаване на безработицата, която може да последва, особено в сектори, които имат пазари с голям потенциал много бързо да се приспособят. Не е лесна тази задача. Мисля, че този втори кръг от мерки ще дойде и те следват, след като приключи извънредното положение, надяваме се скоро. Тогава е нужен един пакет от мерки за възстановяване и за преценка при определени критерии кои сектори имат нужда да бъдат подпомогнати и кои пазарните сили и преструктурирането на икономиката ще изискват друго.


- Премиерът Борисов даде преди няколко дни пример със страни, които предприемат краткосрочно одържавяване на някои ключови отрасли.

София Касидова: Ние имаме голям опит в България от плановата икономика, когато управлявахме държавни предприятия след първата вълна от приватизация, която в много аспекти не беше успешна. Щом нашият национален превозвач фалира, буквално за седмица създадохме "България Ер" - новата компания, която тогава беше все още държавна. Използвахме наличните активи, персонал и в много бърз срок ресурсът се мобилизира и компанията се възстанови. Впоследствие тя беше приватизирана. Национализацията на компании в чистия вид надали е решение.


Михаил Кръстев: Испания национализира голяма част от фармацевтичния сектор. Предтекстът, раазбира се, е, че тези ресурси трябва да бъдат използвани за овладяване на пандемията, с която се сблъсква испанското здравеопазване, но това е много лош сигнал към всеки частен бизнес. Това показва, че дори бизнесите, които печелят, не са в добро положение, защото бизнесът им може да бъде иззет насилствено от държавата. Никой не говори дали фармацевтичните компании в Испания желаят техните ресурси да бъдат национализирани.
Още нещо, което прави Испанската държава, е да се меси и на местните работодатели - да им забранява да съкращават служители, използвайки като агумент форсмажорните обстоятелства, свързани с пандемията. Това е много, много груба намеса на държавата в частния сектор, изземване на правомощията на работодателите да се разпореждат и да управляват своя бизнес, както намерят за добре. Това ще има дългосрочни негативни последствия върху испанската икономика, много по-тежки, отколкото би могла да нанесе тази пандемия.
Със сигурност не трябва да се обръщаме към тази държава за пример в подобна обстановка. Напротив - трябва да стимулираме частния сектор да помага. Виждаме, че само частни компании са тези, които правят технологичен пробив в разработки на тестове и ваксини. Нека да оставим капитализма да работи. Той винаги досега е работил добре. Точно обратното - когато се премине към планова икономиката, нещата винаги завършват зле. Комунистическата утопия никога не работи.


- Отворихме страницата за евентуалния втори етап от мерки. Вече не е тайна, че готвим тегленето на нов заем, въпросът е кога. Забавянето във времето, докато ползваме резерва за стимулиране на бизнеса, не означава ли, че рискуваме по-високи лихви и по-неизгодни условия?


София Касидова: Да, принципно, по правилата на пазарната икономика е така. Виждаме, че тази несигурност, която обхвана пазарите, се изразява в по-високо възприемане на риска сред инвеститорите, но аз мисля, че България, като страна, която е на прага на чакалнята за Еврозоната, която има вече доказано партньорство с множество от структирите на ЕС, ЕЦБ, ние сме част от механизма на европейските централни банки. Де юре може да нямаме право да ползваме ресурса, който Еврозоната може да ползва, но мисля, че това е едно смислено поведение и може би правителството разговаря за начини на подкрепа, които чрез нашите глобални еврооблигации могат да се предоставят в Европейската централна банка и да се получи финансиране. Това законово към момента не е възможно, но в условията на криза знаете, че правилата имат изключение. Нормално е ние да търсим някаква гъвкавост и подкрепа.


- Въпрос от Владислава Шекелийска от София. Отдалечава ли ни назряващата световна криза от Еврозоната? Има ли яснота по това дали ЕЦБ е изкупува държавни ценни книжа от страни извън Еврозоната?


София Касидова: Започвам отзад напред. Все още няма официално такава яснота, но може би нашите управители на централната банка, министърът на финансите, те имат някаква информация какво точно ще се случи. Логично е да поискамае извънредна помощ под някаква форма. Аз не бих начертала нещата толкова драматично. Де юре ние сме извън механизмките за подкрепа. България не може да получи ресурс от европейския механизъм за стабилност, който знаем, че помогна на Гърция по време на кризата и даде ресурс и заем на страната, която наля пари в гръцките банки. Аз обаче съм оптимист и смятам, че България може да ползва целия този наличен инструментариум от международни институции, за да поиска подкрепа. Досега мерките показват по-скоро в глобален мащаб някаква координация и обща посока, отколкото чисто национално обръщане към себе си. Споделя се опит. Виждаме темпо на налагане на тези мерки. Да, по-богатите държави са с много по-голям ресурс, а по-малките трябва да се съобразяват със спецификата.


Михаил Кръстев: Като поставен досега срок за присъединяването на България към т.нар. чакалня на Еврозоната ЕРМ 2, механизмът няма чак толкова голямо значение - дали то ще се случи в този поставен вече срок през лятото или ще се случи тази есен. Така или иначе, чрез валутния борд, България е в една своя мини Еврозона. Ние в момента не правим някакъв дълбок избор между това дали да запазим националната си валута или да преминем към еврото. Избора отдавна сме го направили, тъй като икономиката ни фалира и България беше принудена да се откаже от своята национална валута. Предполагам, че по-бързото ни присъединяване към Еврозоната ще бъде позитив при разглеждането на България като евентуална дестинация за нови инвестиции, което идва неизбежно след преминаване на пика на икономическата криза.
Затова ще си позволя да се върна към мерките на "Консерваторъ" за възстановяване на икономиката. Една от тях е премахване на корпоративния данък - 0% ставка върху неразпределената печалба на компаниите до достигане икономически растеж от 3%. България, която така или иначе се е превърнала в привлекателна дестинация за чужди инвестиции поради ниската си данъчна тежест, трябва допълнително да наблегне в тази насока, така че колкото може повече чуждестранни инвестиции да бъдат привличани след кризата.
Относно това дали България може да се възползва от механизмите за подкрепа в Еврозоната. Макар и да не може да се възползва в пълна степен, нека да погледнем и в другата посока. България не е задължена и да участва в тези механизми за подкрепа. Когато икономики като италианската - със 130% дълг от БВП преди започването на падемията, преди сегашния тотален срив на италианската икономика, такива страни ще имат нужда от много голяма помощ. България няма да бъде чак толкова натоварена в подпомагането им. Нещо, което би било неизбежно, ако беше част от Еврозоната. Има позитивни и негативни страни. Ние трябва да гледаме в нашия двор и да помогнем на нашия бизнес.


- Въпрос от Пенко Славов от Русе. Ръководя фирма за разнос на стоки и от 10 г. опитвам да я наложа на европейския пазар. Сега държави като Германия и Франция осигуряват директна финансова помощ за техните компании в бранша. Как мога да се задържа на конкурентно ниво, след като те ще бъдат в далеч по-добро състояние, когато кризата отслабне?


Михаил Кръстев: Много е спорно кой е в по-добро и в по-тежко състояние на фона на тази криза. Фискалните стимули за част от немските компании, макар и директни, не гарантират някаква финансова стабилност. Напротив. Българските компании имат много по-малка тежест от гледна точка на това, че те не са с чак толкова строги наложени мерки, които да ограничат тяхната дейност, но така или иначе в момента тази производствена верига е прекъсната. Във всяка една държава тежестта е еднакво голяма, но българските компании биха могли да се възползват от облекченията, които държава може да им даде не по-малко ефективно отколкото директните стимули, които имат част от немските компании. Ударът по икономиката в Германия не би бил по-малък, въпреки помощта от ЕЦБ.


София Касидова: В такъв момент не е ясно дали това е сласяване или по-нататъшно дълбоко удавяне. Ако този бизнес толкова бързо има нужда от спасяване, означава, че той от самото начало не е бил в устойчиво състояние.
Искам да кажа и нещо за нашия български бизнес. Той мина през множество кризи и доказа, че е много гъвкав и жилав. Може би това е, защото по-голямата част от компаниите са малки и средни. Те имат предимството, че по-бързо могат да свиват своето производство, да ограничават ресурсите и след това, във фаза на подем, когато отново трябва да се мобилизират, да започнат отново.
По-сериозният проблем според мен са големите компании. Те не могат просто да затворят своя бизнес. Те имат нужда поне да работят на някакво ниво, в което да поддържат и служители, и доставка на материали по международни вериги, с които са свързани. По-скоро ефектът от мерките и фокусът от мерки на следваща фаза трябва да бъде върху тези предприятия. Това изисква един наистина задълбочен анализ и добра информираност какво точно се случва в тези сектори.


- Въпрос от Йоан Палийски от София. Собственик съм на малка фирма в рекламния бизнес. При нас спадът е с много над 20%, но не съм спрял работа вследствие заповед на държавен орган, както е описано в изискването за подпомагане. Мога ли да кандидатствам за компенсации?


София Касидова: Не е много ясно какво разбира точно под компенсация г-н Палийски, но фактът, че той е продължил да работи, макар и с намален капацитет, означава, че може би трябва да разговаря със своята търговска банка и да прецени от какви точно мерки има нужда и за какво може да бъде тази помощ.


- Въпрос от Кристина Лозева. Къде остава директното финансиране? Когато става дума за ефект на спешност, вече видяхме, че тя работи. Лекарите от първа линия са поощрявани директно, а не чрез финансиране на болниците им. В резултат те работят повече от активно.


Михаил Кръстев: Програмата на НОИ по схемата 60/40 е вид директно компенсиране, тъй като тя е предвидена само за възнагражденията на служителите. Не може да бъде използвана под друга форма от фирмата. А колкото до директни финансирания от този тип, аз мисля, че предприетите от правителството мерки искат да поощрят по някакъв начин тези наистина може би най-натоварени специалисти, които понасят най-голяма тежест от разпространението на пандемията, но в никакъв смисъл те не са директно финансиране на затруднени финансово бизнеси, които трябва да изплащат възнаграждения. Това не е такъв тип диркетно финансиране.
Що се отнася до него, в някои държави, включително и в САЩ, такива политики не представляват дългосрочна политика за облекчаване на икономиката и съответно за облекчаване на бюджета на домакинствата. Напротив. В други условия подобен тип хеликоптерни пари биха могали да предизвикат много сериозна инфлация. При блокиране на голяма част от производствената верига и бизнесите тези мерки целят като вода да изгасят пожара на дефлацията, която може да се разгори. Става дума за нежеланието на хората в тази огромна несигурност да харчат пари за каквото и да е. По този начин бизнесите, дори и тези, които функционират, могат да бъдат фалирани. Много трябва да бягаме от популярните в някои групи с по-ниска икономическа култура мерки като безусловен базов доход. Те са доказано неефективни, доказано вредни и то точно за хората, на които биха им се стори най-привлекателни.


- БНБ също обяви подкрепа за ликвидността на банките. Каква е Назад

Други
  • Близо 80 млн.лв. одобриха търговските банки по програмата на ББР за безлихвено кредитиране

    Близо 80 млн. лв. са одобрените искания от търговските банки за кредит по антикризисната програма за безлихвено кредитиране на физически лица. Това показват последните данни на Българската банка за развитие. Исканията за отпускане на заем вече надхвърлят 30 500, като почти 19 000 вече са получили одобрение.

    Виж повече
  • Он-лендинг програмите на ББР еволюират

    Банката за развитие е реализирала 15 програми за индиректно финансиране чрез 20 търговски банки и 15 небанкови финансови институции в страната от учредяването си до момента. С тях са сключвани договори за финансиране и гарантиране на обща стойност над 1.7 млрд. лева. Чрез програмите са подкрепени близо 10 000 български малки и средни предприятия.

    Виж повече