search-icon

31.10.2017 Стоян Мавродиев: Ще превърна ББР в банка с визия и удвоена печалба

Интервю на председателя на УС и изпълнителен директор на ББР пред в. "24 часа"

Честита нова позиция, г-н Мавродиев! С какво се занимавахте във времето след КФН?

Пътувах и се видях с приятели и близки хора както в страната, така и в чужбина. Имам традиция между смяната на две работни места да си вземам кратка почивка.

Много коментари имаше около появата ви заедно с китайска делегация на среща с премиера Борисов в Бургас. Хвърлете малко светлина.

Присъствах на срещата като професионалист и експерт, работил дълги години във водещи международни финансови компании и познаващ в частност бизнеса в Китай. Освен това дългият ми опит като председател на финансовия регулатор и преди това като народен представител и експерт по финанси и ма-кроикономика и автор на първата икономическа програма на ГЕРБ са полезни при подобни срещи. Министър-председателят показа доверие към моите познания в тези посоки и ме покани.

Какво е най-важното при преход от небанковия към банковия сектор? Вие 6 години контролирахте целия небанков сектор.

„Контролира" не е точна дума - ние надзиравахме дали поднадзорни-те ни компании, включително няколко банки, спазват определени закониХората често се под-лъгват по името и допускат, че Комисията за финансов надзор (КФН) е всемогъща институция, която може да контролира финансовия сектор. Това не е така. Голямото предизвикателство пред мен е да се върна отново към ролята на топмениджър и финансист, какъвто бях, преди да поема КФН.

Поемате Българската банка за развитие(ББР) в интересни времена. Към банката и към вас са отправени множество критики. Кажете обаче първото позитивно нещо, което ви впечатли в ББР.

За банка, обект на такава политическа и дори смея да твърдя, партийна атака, ББР има изключително добри финансови резултати. Тук мога с чиста съвест да похваля предходното ръководство откъм ефективност - над 44 млн. лв. печалба при около 2 млрд. лв. активи е забележителен резултат. Това е придружено от най-високия кредитен рейтинг на банка в България и най-високата капиталова адекватност след преминалите стрестестове. Можем без съмнение да твърдим, че ББРе финансово стабилна и печеливша.

А кое е първото нещо, което ви притесни?

Притеснява ме фактът, че ББР няма визия, тоест не мога да твърдя с абсолютна сигурност, че днес политиците могат да аргументират защо тази държавна банка е такава, каквато е. По закон и устав ББР трябва да кредитира приоритетно малкия и средния бизнес, който и без нея има огромен избор измежду почти 30 банкови и десетки небанкови финансиращи институции. Тоест на ББРе даден един мандат, който вече е преизпълнен от финансовия сектор. Повечето банки за развитие както на Запад, така и на Изток изпълняват съвършено различна роля.

Каква е тя?

Често - да финансират мащабни държавни или публично-частни проекти, около които се изгражда екосистема от стотици и дори хиляди малки и средни компании. Миналата седмица ББР откри изложба на проектите на свои сестрински банки за развитие, в която това се вижда повече от ясно.

Да разбираме ли, че вие ще се опитате да промените насоката на ББР?

Не. Аз съм избран за изпълнителен директор, който ще управлява банката спрямо закона такъв, какъвто е. Просто е видно за всеки финансист, че ББР към момента няма ясна визия за развитие. И тук ще добавя още един парадокс - по закон и устав ББР трябва да кредитира малкия и средния бизнес, но не разполага с клонова мрежа. Предприемачите имат нужда да разговарят непосредствено с банковите служители, да им бъде обяснено спокойно какви са продуктите, да им се вдъхне доверие в институцията, да се почувстват партньори. ББР няма този инструмент. Може единствено да предоставя он-лен-динг схеми към други търговски банки, което смея да твърдя, че е инструмент със съмнителен потенциал в близко бъдеще.

Какво имате предвид? Че другите банки може да спрат да взимат пари от ББР?

Не да спрат, но интересът към ресурса на ББР да намалее значително. Банковата система в България е високо ликвидна към момента, а политиката по нулеви лихви на ЕЦБ допълнително натиска лихвените равнища надолу. Представете си, че вие сте голяма чуждестранна банка в България - защо да вземете ресурс на 2% от ББР, когато можете да получите такъв на 1% от своята банка майка? Всъщност има само една причина - ББРсподеля риска, но това е нож с две остриета особено що се отнася до малки и средни бизнеси, които са високорисков сегмент.

Пет партии обявиха, че пускат сигнал до ЕК срещу вас лично, предричайки, че това ще е бъдеща КТБ. Как ще коментирате това?

Тези партии съвсем публично се лансират от изданията на г-н Иво Прокопиев, който има обективни причини да работи срещу мен - по мой сигнал вече е подсъдим, като вероятно срещу него ще бъдат повдигнати още три обвинения за пране на пари и данъчни измами. С тези хора аз нямам какво да си говоря вече, с тях се занимават компетентните институции. Що се отна-ся до това възможно ли е ББР да се превърне в нова КТБ - такова нещо може да каже единствено човек с нулеви финансови познания. КТБ фалира вследствие на банкова паника- хората отидоха и си изтеглиха депозитите. Това няма как да се случи с ББР, тъй като банката не събира депозити.

Тези атаки ще ви попречат ли в работата начело на ББР?

Не виждам как биха могли. Като председател на КФН бях въвел изключително високо ниво на прозрачност и смятам да направя същото и в ББР, доколкото това е позволено от закона. Тъмните сили бягат от светлината.

Как бихте искали да видите банката в края на мандата си?

Пожелавам си да превърнем ББР в модерна държавна банка с ясна и приета от обществото стратегическа визия, с удвоена годишна печалба и с важна роля в редица области на икономиката, в които частните търговски банки нямат особено желание да се включат.

Смятате ли, че България трябва да се присъедини към еврозоната?

Това е политическо решение, но чисто икономически и финансово, плюсовете изглеждат повече от минусите. Основните предимства са, че ЕЦБ ще подсигури нашите банки срещу кризи, надзорът върху банките ще е по-строг, валутният риск при търговията и инвестициите ще изчезне, влизаме перманентно в първата скорост на ЕС. От друга страна, минусите са повече спекулации, митове и легенди, отколкото реални опасности. Например така цитираното удвояване на цените не се вижда в статистиката за инфлация на нито една държава. Даже напротив - в няколко страни инфлацията е паднала след влизането в еврозоната. Основните опасности са свързани с възможни плащания за спасяване на други фалирали държави, макар тези плащания да са съобразени с размера на икономиката и нашите биха били малки. Както и с внезапно изливане на ликвидност от други европейски страни към нашия пазар, което би могло да доведе до някакво прегряване в определени сектори и съответно възможни балони.

fixed-button-icon
fixed-button-icon Онлайн банкиране fixed-button-icon Кандидатствай
fixed-button-icon Валутни курсове
fixed-button-icon Лихвени индекси