07.10.2024 25 години банка с мисия

За да поздравят ББР за нейния сребърен юбилей, в София се събраха ръководители от ЕК, ЕИБ, ЕИФ, директори на насърчителни и експортни банки от 20 европейски държави, както и главните изпълнителни директори на водещи български банки.

„През своята четвъртвековна история ББР се утвърди като пълноправен член на семейството на европейските банки за развитие, които помагат на икономиката и обществото. Пътят, по който върви, е заимстван от най-добрите практики в Европа“, каза при откриването на форума министърът на иновациите и растежа доц. д-р Росен Карадимов.

Той се спря на антицикличната роля на банките за развитие в кризисни ситуации. Припомни постиженията на ББР в годините, които я направиха

надежден и компетентен партньор на ЕК,

групата на ЕИБ и държавата при прилагане на специални програми.

„ББР заслужи доверието на банковия сектор и ще работи усилено за постигане на целите, заложени в публичните политики на национално и местно ниво“, отбеляза министърът и пожела на екипа на банката високи резултати в реализацията на новата стратегия 2024-2026 г.

Ключовата роля на ББР като посредник между пазара и публичните средства подчертаха и основните говорители на събитието - зам.-министърът на финансите Мартин Дановски, подуправителят на БНБ доц. д-р Петър Чобанов и вицепрезидентът на ЕИБ Кириакос Какурис.

Форумът бе ценен със споделените уроци, насоки и предоставени добри примери. Водещ бе София Касидова, началник управление „Стратегическо развитие и зелени политики“ в ББР. Тя се фокусира върху приноса на банките за развитие, които са вече над 550 в световен мащаб.

Какво ги прави специални и допринасящи за по-добро използване на публичните средства обсъдиха Деляна Иванова, председател на Надзорния съвет на ББР и съветник на министъра на иновациите и растежа, Антонджулио Марин, ръководител на отдел „Прилагане на InvestEU” в ЕК, Паскал Лагард, изпълнителен директор на Bpifrance – Франция, Йосип Павкович, член на УС на HBOR - Хърватия, Чаба Харшани, директор на MFB – Унгария и Тимо Люксила, вицепрезидент на Finnvera - Финландия. Панелът бе модериран от Марсел Рой – главен секретар на Европейската асоциация на публичните банки.

Деляна Иванова подчерта, че Групата на ББР е успяла да подобри своята прозрачност и управление, а новата й стратегия я превръща в мощен инструмент за подкрепа на малкия и средния бизнес, подпомагане на националните политики и преодоляване на регионалните диспропорции.

Банката ще разшири своята дейност

в посока изпълнение на правителствени мандати и подпомагане на правителството в изпълнението на неговите цели, включително в сектори от първостепенно значение като отбрана, индустриализация, инфраструктура, здравеопазване, енергетика и др.

„Подкрепям с цялото си сърце стратегията на ББР, а фокусът й е доказано работещ модел, който много насърчителни банки имат. Обслужва се разнообразие от нужди и сектори в интерес на държавата и данъкоплатците“, заяви Марсел Рой.

Йосип Павкович честити празника на ББР и пожела сътрудничеството й с HBOR– Хърватия да продължи и в следващите 25 години. Той сподели детайли от партньорството на насърчителната банка с хърватското правителство.

„Ако търговските банки нямат интерес да финансират нещо, се намесваме ние. Вършим много в сферата на ВЕИ. Важни са ни банките и лизинговите дружества. Хърватия се развива много добре и доказателство за това е, че в момента отчитаме най-високия рейтинг, който някога сме имали“, добави Павкович.

Представителят на ЕК Антонджулио Марин увери, че Комисията е стабилен партньор и има възможност да подкрепи всички приоритети на националните насърчителни институции.

„Има необходимост от опростяване на административните ни процедури, особено по отношение на подкрепата за МСП. ЕК ще трябва да изпълни в цялост ангажиментите си в тази област. Важно за нас е да работим по най-ефективен начин с портфейла, който ни е даден, а банките за развитие да подобрят капацитета и да се съобразят с регулациите, за да бъдат по-ефективни“, обяви ръководителят на отдел „Прилагане на InvestEU”.

А как работят другите?

Паскал Лагард от Bpifrance описа предимствата на прекия достъп до финансиране. Банката търси идеи за продукти за подпомагане на иновативни фирми от производствения сектор.

„Повечето предприемачи във Франция искат производството да е екологосъобразно, но не знаят как да го постигнат. ЕК ни помогна да съчетаем финансиране с консултантски услуги. Това води до по-добър резултат“, отбеляза Лагард.

Той сподели и подробности от френския опит по отношение на реиндустриализацията.

„Дълго време Франция се деиндустриализираше – беше малко наивно. Сега се опитваме да се върнем към индустрията си и да увеличим нейния дял. Това е голямо усилие. Bpifrance трябваше да отговори на икономическите потребности на страната, а това включва не само раздаването на кредити. То стана стратегическо – по различни сектори, които са приоритетни за правителството. Така включихме и отбраната, която е много интересна индустрия. Очакваме по-висока степен на отбранително производство за всички наши граждани. Министерството на отбраната се опитва да адаптира условията, за да отстрани препятствията“, разказа изпълнителният директор на френската банка за развитие.

„Секторният подход наистина е по-добър и продуктивен“, допълни го Деляна Иванова. „Реиндустриализациата и отбраната са много важни - позволяват ни да осигурим необходимите ресурси и да бъдем устойчиви. Отбраната е чувствителна тема за всяка банка, но е от съществено значение за икономиката на държавите. Ще подпомагаме развитието й, както и износа“.

Тимо Люксила представи политиката на Finnvera за оценка на пазарните ниши във Финландия, с цел най-голямо въздействие.

„Два пъти годишно правим проучване на банките и финансовите условия, и получаваме актуална информация за развоя на ситуацията във времето. Финландия е малка и се изисква въображение, за да изберем най-добрата стратегия. Проучванията ни показват, че има търсене на експортно финансиране от страна на МСП, така че в последната година имаме доста такива примери. С наша помощ бяха построени и круизни кораби“, разказа вицепрезидентът на финландската банка.

Според Чаба Харшани от MFB - Унгария повечето насърчителни банки са създадени в отговор на кризи.

„Това показва къде попада това особено животно, наречено „банка за развитие“, пошегува се Харшани, „Съсредоточили сме се върху високорисковите експозиции. Имаме своите приходи, които генерираме, но и оценката на риска. На всеки 5 години се появява някоя модерна дума, която трябва да вкараме в дейността си – сега е устойчивост. А политиците трябва да ни позволят да правим това, за което сме създадени“, коментира той. Унгарската банка за развитие има достатъчно опит с фирми от различни сектори, особено такива, в които е трудно да се получат финансови средства.

Участниците в дискусията бяха единодушни, че националните банки за развитие, самостоятелно или в сътрудничество с ЕК, ЕИБ и ЕИФ, успяват да постигнат най-ефективно въздействие на инвестираните публични средства.

Във втория панел на форума беше проведен полезен разговор за взаимодействието на пазарните инструменти в подкрепа на бизнеса в България. Фокусът бе поставен върху

партньорството между насърчителните и търговските банки.

Водещ на дискусията беше изпълнителният директор на ББР Илия Караниколов.

Ефектът от създаването на съвместни финансови програми за стимулиране на предприемачеството бе обсъден с ръководителите на Пощенска банка – Петя Димитрова, на УниКредит Булбанк – Цветанка Минчева, на КВС Груп – Питър Рубен, на Банка ДСК – Боян Стефов, и на БАКБ – Илиан Георгиев.

„Синергията между банките за развитие и търговските банки може да е решаваща за подобряването на достъпа до финансиране за МСП, за разширяване на мащаба на инвестиционни проекти и за устойчивото развитие на икономиката“, посочи Илия Караниколов.

Според него ролята на банките за развитие като ключов инструмент за стабилност се допълва от ефективното и ползотворно партньорство с търговските банки.

Караниколов припомни реализирането на първата антициклична мярка с капитал от близо половин милиард лева по време на финансовата криза през 2008 г., непосредствено след приемането на Закона за ББР.

На силно свилите кредитирането към бизнеса търговски банки бе предоставена възможност да ползват 10-годишно финансиране на минимална фиксирана лихва, с цел предоставяне на заеми към МСП при минимално оскъпяване и с фиксиран лихвен процент. Мярката даде резултат, благодарение на участието на почти всички банки, опериращи на пазара тогава, и беше продължена чрез други две програми за он-лендинг финансиране до 2012 г.

В панела с ръководителите на търговски банки бяха споделени още съвместни инициативи, идеи, добри практики и перспективи за бъдещото развитие на партньорството, което е от критично значение за финансовата стабилност и икономическия растеж в страната.