Фондът, който отваря врати за нови възможности

Проектът на "Капитал" STORiO разказва за Фонда за капиталови инвестиции от Групата на Българската банка за развитие, който помага на компаниите да растат и да разгърнат потенциала си

Пет години дейност, девет инвестиции и един успешен изход. Това е най-кратката визитка на Фонда за капиталови инвестиции (ФКИ), който е част от групата на Българската банка за развитие (ББР). Зад тези наглед сухи числа обаче стоят вдъхновяващите истории на компании от различни сектори и в различен етап на съществуването си, намерили доверен партньор, с чиято подкрепа да разраснат бизнеса си, да го направят по-конкурентен и да завладеят нови пазари.

А по-детайлното вглеждане в историята и дейността на фонда разкрива и още нещо – възможността и други фирми да постигнат подобни успехи с подкрепата му.

Държавният помощник на растящите

Идеята за създаването на ФКИ се ражда в края на 2018 г., като целта е по този начин да се допълни палитрата от инструменти, с които държавната банка за развитие подкрепя българския бизнес. Реалната дейност започва през 2019 г. с общ ресурс 65 млн. лв., а първите две инвестиции стават факт през следващата 2020 г., преминала под знака на коронавируса.

На фона на предизвикателствата пред икономиката и бизнес средата, свързани с перманентната политическа нестабилност от последните години, пандемията и войната в Украйна, фондът вече е успял да разпредели близо половината от първоначално предвидения ресурс - към пролетта на 2024 г. са инвестирани 28.6 млн. лв., като една част вече са се върнали обратно, след като през лятото на 2022 г. ФКИ направи и първата продажба на дружество от портфейла си (виж карето).

А макар и да няма фиксиран срок, в който да трябва да разпредели всички средства, планът на екипа е амбициозен – в следващите година и половина – две и останалата сума да бъде насочена към местни компании с доказан бизнес модел и потенциал за растеж.

"В момента работим по затварянето на няколко сделки и по нашите калкулации към края на 2025 г. оставащият ресурс може да бъде изчерпан – затова и още от сега започваме да мислим за варианти, в които фондът да има своето естествено продължение", разказва председателят на съвета на директорите на ФКИ и изпълнителен директор на ББР Цанко Арабаджиев.

Именно липсата на фиксиран краен срок за изграждането на портфейла е сред основните характеристики на ФКИ, които го отличават от останалите фондове. По думите на мениджъра това е съществено предимство, тъй като позволява по-голяма свобода при подбора на компании, без да се прави компромис с цел спазване на сроковете. Неограниченият период на съществуване пък ще позволи с течение на времето използваният за инвестиции ресурс да се върне във фонда и да бъде насочен в подкрепа на нови компании.

Може би най-характерната разлика обаче е принадлежността към държавна група.

„В много отношения за бизнеса подобна подкрепа е ключова“, подчертава изпълнителният директор на фонда Стефан Тъмнев.

"Една от компаниите в портфейла ни наскоро сключи договор с националната саудитска петролна компания и именно инвестицията на фонда беше приета като печат на доверие от страна на държавата. Директорът на компанията сподели, че това е важен знак за чуждестранните партньори и клиенти, показва отношението на държавата и изгражда още по-голямо доверие", обяснява той.

Докато често срещаното схващане е, че държавите структури са мудни и неефективни, с дейността си екипът на фонда опровергава клишето. По думите на двамата мениджъри структурирането на една сделка отнема средно около шест месеца. С уговорката, че кандидатстващата за финансиране компания е подготвена за процеса – има изградени процедури и правила, добра отчетност и е в състояние да комуникира бързо и ефикасно с фонда и с външните консултантски компании, които извършват т.нар. due diligence.

За малки и големи

Максималната сума, с която ФКИ може да подкрепи дадена компания, е 5 млн. лв., като по думите на Тъмнев във финансираните до момента дружества са вложени по между 800 хил. лв. и 5 млн. лв. Максималният дял, който фондът придобива срещу подкрепата си, пък е 34%.

Лимитът от 5 млн. лв. е общ за цялата група на ББР и дъщерните й дружества, което на пръв поглед изглежда ограничаващо. Принадлежността към по-голямо финансово семейство обаче има своите предимства.

"Ние предлагаме пълния набор от услуги, което никой друг фонд не може да направи – например в момента да работим по сделка, в която първоначално ще влезе фондът, впоследствие и ББР, като същевременно лизинговата ни компания ще финансира закупуването на техниката", посочва Арабаджиев.

„Понякога компаниите, докато са по-малки, са, така да се каже, небанкируеми, защото нямат достатъчно активи – и тогава се обръщат към нас за капитал. В един момент, когато натрупат малко „мускули“ – тогава вече използват и класическите за банката продукти“, допълва и Тъмнев.

И двамата подчертават, че няма конкретен минимален размер на компания, в която биха инвестирали. Доказва го и портфолиото на фонда, в което влизат дружества с годишни обороти за 2022 г. от под 500 хил. лв. до над 20 млн. лв.

Важно е обаче все пак фирмите да имат доказан бизнес модел и продажби, чийто размер е надхвърлил т.нар. кръг „семейство и приятели“, а крайният продукт може да се приеме за валидиран от пазара.

Подкрепа, където и докогато е нужна

Друг съществен момент в стратегията на ФКИ, на който двамата мениджъри обръщат внимание, е, че целта им е не да се конкурират за клиенти с другите фондове, а да инвестират там, където няма достатъчно достъп до капитал. Примерът, който посочват, е реалният сектор. Арабаджиев цитира изследване на Endeavour, според което около 80% от средствата на фондовете се инвестират в нещо, свързано с технологии, като в 90% от случаите става дума за компании в София.

"Същевременно ние установяваме, че компаниите от реалния сектор, от производството, най-често леката промишленост, имат нужда от дялово финансиране, от добри технологии и иновации, за да разкриват нови работни места и да реализират експортния си потенциал. Те обаче са недолюбвани от мениджърите на другите фондове,просто защото много трудно една производствена компания може да порасне хиляда пъти. Тук се явяваме ние – вече имаме няколко такива примера в портфолиото си и в момента разглеждаме други", обяснява той.

Незапълнена ниша в екосистемата по думите на Арабаджиев е и това, че все още интересът на местните фондове е концентриран в по-голяма степен върху компании в сравнително начална фаза на растеж, докато при по-зрелите такива няма достатъчно възможности за привличане на капитал. Това е и причината ФКИ да търси възможности за съинвестиции с други фондове, с които съвместно да могат да подкрепят дадено дружество с по-голяма единична сума (т.нар. ticket).

„Когато няколко фонда се обединят в един рунд и влязат заедно, това също решава проблема – в тази посока искаме да работим“, уточнява Арабаджиев.

Колкото до сроковете, за които фондът остава в дадена инвестиция, те също не са изрично фиксирани. По думите на Тъмнев препоръчителният инвестиционен хоризонт е 7 – 10 години, но „много зависи кога сме влезли, в коя фаза – дали е било в началната фаза на скалиране, или след като компанията вече е била доста по-узряла“. В портфолиото на ФКИ има примери и в двете посоки – сред подкрепените компании има както такива, в които фондът влиза в самото начало на съществуването им, така и такива, при които подкрепата му идва след близо 20-годишна история.

"Залагаме различни цели, но, разбира се, всичко зависи от скоростта, с която компаниите зреят и се развиват, а тук важна роля играе бизнес средата. Понякога и малко време е достатъчно инвестицията да постигне целите си и ние да излезем - такъв е примерът с успешния ни изход, след две години участие в компанията", посочва мениджърът.