17.06.2024 Фондът, който отваря врати за нови възможности

Проектът на "Капитал" STORiO разказва за Фонда за капиталови инвестиции от Групата на Българската банка за развитие, който помага на компаниите да растат и да разгърнат потенциала си

Пет години дейност, девет инвестиции и един успешен изход. Това е най-кратката визитка на Фонда за капиталови инвестиции (ФКИ), който е част от групата на Българската банка за развитие (ББР). Зад тези наглед сухи числа обаче стоят вдъхновяващите истории на компании от различни сектори и в различен етап на съществуването си, намерили доверен партньор, с чиято подкрепа да разраснат бизнеса си, да го направят по-конкурентен и да завладеят нови пазари.

А по-детайлното вглеждане в историята и дейността на фонда разкрива и още нещо – възможността и други фирми да постигнат подобни успехи с подкрепата му.

Държавният помощник на растящите

Идеята за създаването на ФКИ се ражда в края на 2018 г., като целта е по този начин да се допълни палитрата от инструменти, с които държавната банка за развитие подкрепя българския бизнес. Реалната дейност започва през 2019 г. с общ ресурс 65 млн. лв., а първите две инвестиции стават факт през следващата 2020 г., преминала под знака на коронавируса.

На фона на предизвикателствата пред икономиката и бизнес средата, свързани с перманентната политическа нестабилност от последните години, пандемията и войната в Украйна, фондът вече е успял да разпредели близо половината от първоначално предвидения ресурс - към пролетта на 2024 г. са инвестирани 28.6 млн. лв., като една част вече са се върнали обратно, след като през лятото на 2022 г. ФКИ направи и първата продажба на дружество от портфейла си (виж карето).

А макар и да няма фиксиран срок, в който да трябва да разпредели всички средства, планът на екипа е амбициозен – в следващите година и половина – две и останалата сума да бъде насочена към местни компании с доказан бизнес модел и потенциал за растеж.

"В момента работим по затварянето на няколко сделки и по нашите калкулации към края на 2025 г. оставащият ресурс може да бъде изчерпан – затова и още от сега започваме да мислим за варианти, в които фондът да има своето естествено продължение", разказва председателят на съвета на директорите на ФКИ и изпълнителен директор на ББР Цанко Арабаджиев.

Именно липсата на фиксиран краен срок за изграждането на портфейла е сред основните характеристики на ФКИ, които го отличават от останалите фондове. По думите на мениджъра това е съществено предимство, тъй като позволява по-голяма свобода при подбора на компании, без да се прави компромис с цел спазване на сроковете. Неограниченият период на съществуване пък ще позволи с течение на времето използваният за инвестиции ресурс да се върне във фонда и да бъде насочен в подкрепа на нови компании.

Може би най-характерната разлика обаче е принадлежността към държавна група.

„В много отношения за бизнеса подобна подкрепа е ключова“, подчертава изпълнителният директор на фонда Стефан Тъмнев.

"Една от компаниите в портфейла ни наскоро сключи договор с националната саудитска петролна компания и именно инвестицията на фонда беше приета като печат на доверие от страна на държавата. Директорът на компанията сподели, че това е важен знак за чуждестранните партньори и клиенти, показва отношението на държавата и изгражда още по-голямо доверие", обяснява той.

Докато често срещаното схващане е, че държавите структури са мудни и неефективни, с дейността си екипът на фонда опровергава клишето. По думите на двамата мениджъри структурирането на една сделка отнема средно около шест месеца. С уговорката, че кандидатстващата за финансиране компания е подготвена за процеса – има изградени процедури и правила, добра отчетност и е в състояние да комуникира бързо и ефикасно с фонда и с външните консултантски компании, които извършват т.нар. due diligence.

За малки и големи

Максималната сума, с която ФКИ може да подкрепи дадена компания, е 5 млн. лв., като по думите на Тъмнев във финансираните до момента дружества са вложени по между 800 хил. лв. и 5 млн. лв. Максималният дял, който фондът придобива срещу подкрепата си, пък е 34%.

Лимитът от 5 млн. лв. е общ за цялата група на ББР и дъщерните й дружества, което на пръв поглед изглежда ограничаващо. Принадлежността към по-голямо финансово семейство обаче има своите предимства.

"Ние предлагаме пълния набор от услуги, което никой друг фонд не може да направи – например в момента да работим по сделка, в която първоначално ще влезе фондът, впоследствие и ББР, като същевременно лизинговата ни компания ще финансира закупуването на техниката", посочва Арабаджиев.

„Понякога компаниите, докато са по-малки, са, така да се каже, небанкируеми, защото нямат достатъчно активи – и тогава се обръщат към нас за капитал. В един момент, когато натрупат малко „мускули“ – тогава вече използват и класическите за банката продукти“, допълва и Тъмнев.

И двамата подчертават, че няма конкретен минимален размер на компания, в която биха инвестирали. Доказва го и портфолиото на фонда, в което влизат дружества с годишни обороти за 2022 г. от под 500 хил. лв. до над 20 млн. лв.

Важно е обаче все пак фирмите да имат доказан бизнес модел и продажби, чийто размер е надхвърлил т.нар. кръг „семейство и приятели“, а крайният продукт може да се приеме за валидиран от пазара.

Подкрепа, където и докогато е нужна

Друг съществен момент в стратегията на ФКИ, на който двамата мениджъри обръщат внимание, е, че целта им е не да се конкурират за клиенти с другите фондове, а да инвестират там, където няма достатъчно достъп до капитал. Примерът, който посочват, е реалният сектор. Арабаджиев цитира изследване на Endeavour, според което около 80% от средствата на фондовете се инвестират в нещо, свързано с технологии, като в 90% от случаите става дума за компании в София.

"Същевременно ние установяваме, че компаниите от реалния сектор, от производството, най-често леката промишленост, имат нужда от дялово финансиране, от добри технологии и иновации, за да разкриват нови работни места и да реализират експортния си потенциал. Те обаче са недолюбвани от мениджърите на другите фондове,просто защото много трудно една производствена компания може да порасне хиляда пъти. Тук се явяваме ние – вече имаме няколко такива примера в портфолиото си и в момента разглеждаме други", обяснява той.

Незапълнена ниша в екосистемата по думите на Арабаджиев е и това, че все още интересът на местните фондове е концентриран в по-голяма степен върху компании в сравнително начална фаза на растеж, докато при по-зрелите такива няма достатъчно възможности за привличане на капитал. Това е и причината ФКИ да търси възможности за съинвестиции с други фондове, с които съвместно да могат да подкрепят дадено дружество с по-голяма единична сума (т.нар. ticket).

„Когато няколко фонда се обединят в един рунд и влязат заедно, това също решава проблема – в тази посока искаме да работим“, уточнява Арабаджиев.

Колкото до сроковете, за които фондът остава в дадена инвестиция, те също не са изрично фиксирани. По думите на Тъмнев препоръчителният инвестиционен хоризонт е 7 – 10 години, но „много зависи кога сме влезли, в коя фаза – дали е било в началната фаза на скалиране, или след като компанията вече е била доста по-узряла“. В портфолиото на ФКИ има примери и в двете посоки – сред подкрепените компании има както такива, в които фондът влиза в самото начало на съществуването им, така и такива, при които подкрепата му идва след близо 20-годишна история.

"Залагаме различни цели, но, разбира се, всичко зависи от скоростта, с която компаниите зреят и се развиват, а тук важна роля играе бизнес средата. Понякога и малко време е достатъчно инвестицията да постигне целите си и ние да излезем - такъв е примерът с успешния ни изход, след две години участие в компанията", посочва мениджърът.