12.10.2023 Илия Караниколов: Еврокомисията се довери на ББР да управляваме средства на съюза

До края на 2023 г. или в началото на 2024 г. новият портфейл от финансиране за малки и средни фирми на практика ще замени стария портфейл на банката, прогнозира Илия Караниколов председател на УС и изпълнителен директор на Българската банка за развитие

Ще се промени ли и в каква посока работата на Българската банка за развитие, г-н Караниколов, според новата стратегия 2024 - 2026, която обсъждате в момента?

Към момента екипът на банката изготвя SWOT анализ на силните и слабите страни на сегашната стратегия - инструментите, които сме приложили, и ефекта, постигнат от тях, и чак след това ще започне разработването на новата стратегия в сътрудничество с бизнеса. За да можем в нея да приложим само най-доброто, от което се нуждае малкият и средният бизнес.

Подготвяме и анализ на самия пазар, защото циклите на икономиката предполагат различно търсене в различните периоди. Сегашният период се характеризира с голяма ликвидност и ниски лихви, с активна конкуренция между банките, затова ББР се беше фокусирала предимно върху директно финансиране и гаранции за покритие на риска по време на ковид пандемията. Отчитайки нарастващите лихвени проценти от средата на миналата година, смятаме, че се открива възможност за предлагане на други инструменти, предимно в обхвата на индиректното финансиране или през търговските банки, като споделяне на риска или директно финансиране на търговските банки за подкрепа на малките и средните предприятия (МСП) при преференциални лихвени условия. Целта на ББР е да намери пазарни ниши с потенциал за растеж, в които има търсене от пазарните участници, но е ограничено предлагането. Убеден съм, че ББР като част от европейското семейство на националните банки за развитие е необходимо да засили тази си роля.

Това ли е основната разлика - ако в старата на фокус са били гаранциите, в новата виждате по-голяма възможност за подкрепа на малкия бизнес чрез финансови инструменти през търговските банки?

Съвсем нормално е икономическите цикли да изискват различна подкрепа за бизнесите. През 2010 - 2012 г. например банката предоставяше инструменти с по-ниска цена на ресурса и в съчетание с ресурса на търговските банки-партньори на практика клиентите получаваха финансиране при преференциални лихвени условия спрямо пазарните. Когато дойде криза на пазара, се появи необходимост да се покрива рискът на банките и подкрепата дойде по линия на европейската инициатива "Джереми". В момента условията отново се променят - пазарът се характеризира с висока ликвидност, но кредитите започват леко да поскъпват, като ръстът може да достигне 1 пр. п. съвсем скоро. И самият пазар става все по-чувствителен към цената на кредитите. Тогава ролята и инструментите на банката за развитие ще се променят, като единственото, което остава, е целта - постигане на финансиране при преференциални условия за малкия и средния бизнес.

Какви са най-големите трудности, които срещат малките компании при финансиране на дейността им?

През последните две години правим регулярни изследвания съвместно с НСИ. Данните са категорични - 57% от фирмите заявяват трудности при намирането на финансиране заради недостатъчно обезпечение. Като се добавят и 10%, които изпитват трудност да осигурят съдлъжник, на практика около 70% от компаниите изпитват затруднение с обезпечението. Следващият проблем е липсата на достатъчно самоучастие. Най-сериозни трудности имат предприятията от преработвателната промишленост - една четвърт от изследваните фирми са заявили, че изпитват затруднения. Като цяло колкото по-малка е компанията, толкова по-големи са затрудненията и съответно е ограничен достъпът до финансиране. Микро- и малките предприятия с оборот до 1 млн. лв. изпитват най-големи затруднения - това са около 6о% от тях. При средните предприятия, с обороти над 20 млн. лв., процентите падат на 7 - 8. Неслучайно всички програми, които се правят от Банката за развитие, са фокусирани върху микро-, малкия и средния бизнес.

Само че до неотдавна фокусът беше върху специални клиенти с големи кредити...

Със сигурност банката има укорими действия в миналото, но към момента, с програмите и инструментите, които разработихме и изпълняваме, заменяме стария портфейл, който заварихме, с нов, формиран само от МСП. Прогнозата ми е, че трендът ще бъде обърнат до края на годината, може би най-късно в началото на следващата и новият портфейл от финансиране за малки и средни фирми на практика ще замени в голяма степен портфейла, който визирате.

Това заменяне има ли отношение към финансовите резултати на банката за последната година, обръщането от загуба към печалба?

На практика финансовите резултати през 2020 и 2021 г. са резултат от провизии и обезценки, направени във връзка с портфейла на ББР, формиран по програмите за ковид възстановяване, както и за част от кредитния портфейл, като оценката е по-скоро консервативна.

Към момента банката изцяло се финансира от кредитната си дейност. За първото шестмесечие на 2023 г. имаме 394% нарастване на портфейла от новоотпуснати кредити, в сравнение със същият период на миналата година.
Правим всичко възможно да предоставяме ресурс през програми, които са търсени от бизнеса.

За първото полугодие на 2023 г. сме реализирали около 30 млн. лв. печалба.

Обръщате тежестта в портфейла на банката към МСП, но какво се случва с големите лоши кредити, около които се вдигна много шум?

Изпитваме известни затруднения, свързани с недостатъчно добро управление в миналото, но мисля, че го преодоляваме. Екипът на банката се справя много добре с преструктурирането на голяма част от тези кредити. Положихме и полагаме много усилия, като най-важното е, че не губим главница, не губим и лихва, т.е. банката ще получи всичко, което е отпуснала.

Как повлия върху работата на ББР ограничението от 5 млн. лв. на отпуснат единичен кредит? Има ли изключения от него, пречка ли е този таван за работата на банката и смятате ли да го променяте?

Таван от 5 млн. лв. няма как да не пречи на бизнеса на една банка. Към настоящия момент лимитът изглежда разумен. Средният размер на отпуснатите директни кредити е доста под този праг. Уверен съм, че периодът на големите заеми е категорично зад гърба ни. При много ясен мандат от правителството - по конкретен повод или програма за подкрепа, очевидно ще се обмисли и разумен размер на ограничение, ако изобщо е необходимо, в съответствие с поставените задачи за решаване пред банката. Към момента има известни притеснения относно устойчивостта на бизнес модела на банката в дългосрочен период. Но ние се стараем да изпълняваме плановете си за подкрепа на бизнеса и в сегашните рамки, което е трудно, но не непостижимо. На практика сега се гледат много нови сделки, което поставя пред изпитание екипите, банката и слага фокус върху вътрешната трансформация и ефективност на процесите.

Често се задава въпросът има ли смисъл от съществуването на държавна банка - какъв е Вашият отговор?

В последните години банки за развитие се създадоха в Румъния, в Гърция. На практика вече всички страни, членки на ЕС, имат своите банки за развитие. Тези държави отдавна са оценили, че това е инструмент за прокарване на държавна политика - елегантен начин за мултиплициране на ефекта от политиките. Защото всеки лев, който ние даваме като гаранции или финансови инструменти, се мултиплицира чрез привличането на частен ресурс. Ако ние предоставим един лев и накрая се получава 9, или 10 лв. финансиране за МСП, то това е 10-кратно увеличение, като тези нива се постигате гаранционните ни инструменти.

Българската банка за развитие е с най-богатия опит в държавата в управлението на финансови инструменти. Това е мястото, от което търговските банки търсят подкрепа за техните портфейли, тук идват и когато има необходимост да получат съфинансиране по кредит. Банката за развитие е институцията, която идеално може да транслира и мултиплицира ефекта на икономическите политики на държавата.

Ако има недостатък, той се корени във факта, че ББР е търговска банка, с регулаторните ограничения за търговските банки - секторни ограничения, лимити, а в същото време основната ни цел е да подкрепяме публичните политики на държавата.

Вие имате опит и в частния банков сектор - по какво се различават предизвикателствата в държавна банка като ББР?

Търговските банки мислят основно в перспективата на доходността. Ясно си спомням първата ми среща с Банки за развитие на икономическия форум в Солун през 2011 г., колко силно неактуални бяхме, идвайки от търговска банка, да говорим за печалба, доходност на капитала и активите, и всички подобни коефициенти, с които търговските банки се гордеят. Банка за развитие означава да мислиш за пазарни ниши с перспективи за развитие, но демонстриращи слабостите на предлагането на пазара. Някога, когато започвах това приключение през 2011 г., търговските банки отпускаха кредити само при 3 завършени финансови години на фирмите. С подкрепата на ББР и на Фонда на фондовете вече не е инцидент да се търси само една приключила финансова година. Всъщност това е смисълът на публичната подкрепа - да се навлезе в определени, подценявани към съответния момент сегменти на икономиката. Когато ББР пусна първата си гаранционна схема за финансиране на проекти в аквакултури, към онзи момент в цялата банкова система имаше предоставени само 200 кредита. Сега, и години по-късно, нещата са коренно различни.
От друга страна, е предизвикателството да работиш с банки-партньори в подкрепа на бизнеса. Така че на ББР ѝ се налага да е добре запозната с пазара, тенденциите и търсенето в рамките на средносрочен период от около 2 до 3 години, когато подготвя своите продукти, ако иска да е адекватна и да предоставя търсена и от МСП подкрепа.

Като говорите за транслиране на политики - наскоро ББР получи акредитация от Европейската комисия, какво конкретно означава това за бизнеса?

Банката за развитие е единствената институция в България, която премина успешно изключително тежка процедура на одобрение и получи акредитация за Прилагащ партньор по InvestEU. Европейската комисия ни се довери и вече можем да изпълняваме проекти от нейно име. Българската държава също ни се довери - 125 млн. евро от бюджета на оперативните програми ще се изпълнява по InvestEU, чрез финансови инструменти на ББР. Като добавим и гаранция в размер на 40 млн. евро от ЕК, която сами спечелихме през тръжна процедура, до края на годината ще пуснем процедура за гаранции за около 3,2 млрд. лв.

Искам да отбележа, че нашите инструменти имат най-голям ливъридж в Европа - ще постигнем почти 10 пъти увеличение на предоставените ни средства под управление, които ще стигнат до бизнеса, при стандартни 2 до 4 пъти. Мисля, че това е примерът, който следващите години ще бъде във фокуса на Европейската комисия. Отделно скоро подписахме договор с Европейския инвестиционен фонд по програма InvestEU, като вече кредитираме различни проекти, свързани с иновации, дигитализация, зелена трансформация, социални дейности - с облекчени условия, като намалено изискване за обезпечение или съдлъжничество и др. Има и намаление на цената, като в някои случаи стига до 6% спрямо рисково базираното ни ценообразуване.

На какви критерии трябваше да отговори банката, за да получите тази акредитация от Брюксел?

На банката ѝ отне около 2 години. За да отговорим на изискванията, преработихме съществена част от вътрешната контролна среда, свързана с управление на риска, контрола на портфейлите, разходването на средствата, процедурите за избор на банки-партньори, публичност и превенция срещу прането на пари и много други. На практика цялостната ни вътрешна контролна среда беше подложена на преглед и потвърждение от одитори, назначени от Комисията. Трудно беше, но сме доволни и мисля, че в момента както самата Комисия, така и част от търговските банки са ентусиазирани от това, което успяхме да постигнем в рамките на тези две години.
Как върви финансирането по инструмента на ББР за ускорено усвояване на европейски средства?

Това е една от най-успешните програми, които е създавала банката. Тя е с индикативен бюджет от 6о млн. лв., а само за първите два месеца почти половината средства вече са алокирани.
Програмата е търсена, защото предлагаме едно съществено предимство - предоставяме до 100% финансиране, без допълнително обезпечение освен договора за еврофинансиране, който е спечелил клиентът ни, и съответно безвъзмездната помощ, която ще получи, когато го реализира.

Стараем се да разглеждаме кандидатите в рамките на седмица - десет дни. При влизането на новия управителен съвет на банката заварихме одобрение в рамките на няколко месеца, целта на екипа ни е да се случва в рамките на седмица.

А какъв е интересът към програмата за зелена енергия?

ББР е финансирала в проекти с обща мощност 18 мегавата, разположени на територията на цялата страна. Не можем да конкурираме търговските банки като цена на кредитите, затова пък предлагахме по-малко съучастие и по-малко обезпечение, без да подценяваме риска. Към момента нямаме нито един кредит, по който подпомогнатите клиенти да изпитват затруднения. Проектите за зелена трансформация са основен фокус и за InvestEU, и за Европейската инвестиционна банка, от която получихме 350 млн. лева. Ангажиментът на ББР е да насочи минимум 20% от този ресурс към зелени проекти, като с помощта на ЕИБ въвеждаме вътрешни правила и процедури за оценка на тези проектите. Нашето желание е да бъдем действително припознати като банка, фокусирана върху Зеления преход с фокус върху трансформацията. Ще се стараем да повишим осведомеността и на нашите клиенти в тази насока, защото тук говорим за решения, свързани с намаляване на енергоемкостта на производството, удължаване живота на съществуващи продукти, за рециклиране на материали - всичко, което е свързано с опазване на околната среда и намаляване на нашия отпечатък върху нея.

Направихте ли равносметката за ковид програмите на банката, където имате доста провизирана загуба?

По ковид програмите банката е отпуснала над 880 млн. лв. кредити, от които за физически лица са почти 60 000 кредити в размер на 254 млн. лв., а за фирмите са малко под 2 900 в общ размер на 630 млн. лв. Към момента са възстановени около една трета от тези средства. Под 10% са кредитите с просрочие над 90 дни, като държа да отбележа, че това все още не е загуба. Разбира се, сравнено с 4% просрочие в портфейлите на търговските банки, ситуацията очевидно е малко по-комплицирана, но не трябва да забравяме времето, когато тези кредити са отпуснати. За хората, на които бяха предоставяни, най-важното е, че помощта дойде навреме. Моят опит показва, че ако се забавиш с решенията, може накрая да се окаже, че няма на кого да помагаш. Така че мисля, че 10-те процента в затруднение към момента са напълно приемливи за банката. Възможният риск от изпадане на кредитополучателите в неплатежоспособност е отчетен още с решението на Министерския съвет, когато е отпусната допълнителната капиталова инжекция на банката. Смятам, че програмата се представя страхотно, и вярвам, че хората, които бяха подпомогнати, са достатъчно отговорни, за да откликнат подобаващо на подкрепата на държавата и да възстановят предоставените им средства, за да могат те отново да се влеят в подкрепа на българската икономика.

През по-голямата част от кариерата си сте работили за държавата. По стечение на обстоятелствата или въпрос на избор?

Може би в началото е стечение на обстоятелствата. Имал съм честта да участвам в подготовката на България за управление на структурните фондове след присъединяването ни към ЕС през 2007 г. Стартирах като финансов контрольор и част от екипа, реализирал първата грантова схема, която България изпълняваше по меморандум от 1999 г. След това беше естествено да премина и в търговските банки, след като поставиха фокус върху подкрепата за бизнеса при изпълнение на грантови проекти. Все пак моята дипломна работа е свързана с управление на риска. После с назначението ми в Банката за развитие някак се допълни експертизата ми в обща синергия на функционирането на банка и публичната администрация. С тогавашния екип направихме първите гаранционни схеми - в земеделието, в сферата на аквакултурите; структурирахме различни национални програми, включително първите схеми за енергийна ефективност.

Участвах активно в изграждането и първите стъпки на Фонда на фондовете. И след това във връзка с подготовката на ББР за InvestEU се присъединих отново към банката с фокус върху акредитацията и структурирането на финансовите инструменти.

Но сте работили и в частния сектор.

Първият ми допир изобщо с пазара е в търговията с бързооборотни стоки. Бил съм и консултант в големи проекти в областта на транспорта. Но държавата ми даде начин на мислене. Начинът на работа с регулации, със закони и подзаконови нормативни актове. В частния бизнес фокусът е върху парите, начина на правенето им, печалба, доходност и т.н. Докато тази пунктуалност, точността - член, точка и алинея, на която да се базираш - да събереш информацията и да я анализираш, е нещо, което може да ти даде само държавата. И аз съм й изключително благодарен за това, че имах тази възможност.

Освен че сте експедитивен, обичате късите срокове, какво друго може да се каже за личния Ви управленски стил? Как избирате екипа си?

Обичам да откривам нови хоризонти и да давам "криле" на екипа си, за да постигнем резултатите, които търся. А те не са никак малки. Всъщност като че ли винаги си поставям големи цели и се стремя да ги постигам, увличайки хората, с които работя.

Две са основните неща, на които държа за хората в екипа ми - доверието и отговорното отношение към задълженията. Вариантът, в който някой друг мисли, а ти изпълняваш, не е това, което търся. В екипа трябва да има отговорни хора, на които да мога да гласувам доверие. Хора двигатели, с които може много да обсъждаме, да дискутираме, да спорим - никога не влизам в разговор с предопределено мнение и да държа да изляза с него. Т.е. аз не убеждавам колегите си, а очаквам заедно да намерим най-доброто решение, гледайки го от различни аспекти. Това, което ценя, е хората да не мислят в рамки, а да дават вариантите как нещо може да се направи, а не как не може да се направи. Имаш ли обосновка, имаш ли аргументи, няма проблеми те да бъдат чути и да се намери най-доброто решение. В практиката си имам доста подобни примери. В такъв тип институции рамките са нещо условно и тази увереност се опитвам да дам и на екипа си. Искам ББР да постига целите си ефективно.
***
ИЛИЯ КАРАНИКОЛОВ Е ПРЕДСЕДАТЕЛ НА УС И ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА ББР

Има над 20-годишен банков и финансов опит и познава добре ББР, тъй като е бил член на УС и изпълнителен директор в периода 2011-2013 г. От 2007 до 2011 г. е бил част от екипа на Юробанк България (Пощенска банка). Професионалната му биография минава през Министерството на икономиката и енергетиката и Министерството на труда и социалната политика. Има широка експертиза в сфери като публична администрация, европейска интеграция, стратегии и програми на ЕС. Лектор по теми като cost-benefit анализ на големи инфраструктурни, общински и частни проекти, контрол на средствата от структурните фондове, финансови инструменти и др.
От 2016 до 2017 г. е бил част от ръководството на Фонда на фондовете, където е заемал позицията зам.-председател на УС и изпълнителен директор, а през 2021 г. е бил и председател на Надзорния съвет на фонда. От 2019 г. е началник на управление "Финансови инструменти" в ББР.
Караниколов е магистър по стопанско управление и администрация (МВА) от Университета за национално и световно стопанство в София и има специализации в сферата на изкуствения интелект (Хелзинкски университет), управлението на финансови инструменти (Лондон), кредитния риск (Прага), управлението на структурни фондове (Брюксел, Маастрихт, Дъблин) и редица други.