24.11.2023 Тодор Тодоров: Пожелаваме си да стоим здраво, където сме

Изпълнителният директор на НГФ Тодор Тодоров е завършил Американския университет в България и университетa Thunderbird в Аризона, САЩ. Стартира като инвестиционен банкер в нюйоркския офис на „Джей Пи Морган“. След завръщането си в България създава звеното за потребителско финансиране в Банка „Хеброс“, преди присъединяването й към УниКредит. Ръководил е корпоративните финанси на Делойт за България и е бил съдружник във филиала на компанията за ЦИЕ. Под негово ръководство международен екип на Делойт съдейства на БНБ за реализирането на най-мащабния проект за оценка на качеството на активите на банковата система в страната.

Националният гаранционен фонд навърши 15 години. Какво трябва да се промени във фокуса му на дейност?

Не вярвам, че визията е задължителна предпоставка за успех. Каква би била визията на ръководител на болнично заведение, което се грижи за човешки живот, или на застрахователя, който изплаща обезщетение?

Изградил съм навик да работя с цели и вярвам, че когато е ясна целта, визията се налага по естествен път. Ние не просто улесняваме достъпа до финансиране. Правим кредита възможен. А това е основният проблем на почти всеки малък бизнес. В по-“визионерски” стил - решаваме проблеми на настоящето. Какво ще е бъдещето - зелено или шарено, оставяме на бизнеса да реши. Това разбиране е залегнало в дизайна на нашите програми и е основно конкурентно предимство. В тази връзка визията ми за следващата година е да правим повече от същото.

Бихте ли откроили основните постижения на фонда от създаването му досега?

Случих на отличен екип. Повечето колеги работят в дружеството от самото начало и носят паметта на всяка схема, споразумение и платена гаранция. Това е рядка ценност. От началото на дейността си НГФ е гарантирал близо 14 хиляди кредита за над 3 милиарда лева, a печалбата за периода е 26 милиона. Всяко пето малко и средно предприятие ползва наша гаранция. Имаме ключова роля като гарант на малкия бизнес и утвърдена позиция на пазара.

Пожелаваме си да стоим здраво където сме!

Вие сте бил инвестиционен банкер е в Ню Йорк. Защо решихте да се върнете и да работите в България?

Най-общо – съдбата. С още двама приятели и колеги от Уолстрийт и Американския университет основахме хедж-фонд, като набирахме клиенти в България, а управлявахме средствата в американски книжа и деривати. Беше 2003-2004 г., когато в страната вече имаше натрупан капитал, а липсваха инвестиционни продукти. Ние пък чувствахме, че живеем навсякъде и можем всичко. Нещата потръгнаха добре. После забавиха ход, появиха се други възможности и всеки пое своя път.

Имаше кратък период, в който изпитвах по-скоро копнеж да преживея отново Уолстрийт и Ню Йорк. Презокеанска кариера извън инвестиционна банка не съм обмислял никога.

Какво научихте от Задокеанската си кариера?

Имах невероятен шанс да се уча от хора, които работеха с космическа скорост и даваха свобода на действие. Експедитивността и доверието в екипа ценя най-много. Отделям време единствено на “важните детайли”. На другия полюс е управлението на дребно, към което придобих непоносимост с времето. Това бяха уроците на средата, която ме формира.

В кой момент от професионалния ви път сте се почувствал истински удовлетворен?

Мисля, че съм чувствал удовлетворение през целия си професионален път. Конкретно на този етап съм удовлетворен, че съм част от нещо изключително смислено и до себе си имам колеги, които споделят това. Вярвам нескромно, че помагам на всеки да се чувства значим с приноса си. Изпитах гордост, когато прекрачих прага на Джей Пи Морган, но това бе единствено следствие на сбъдната мечта в ранния етап на житейско съзряване. В зрелостта човек разбира, че именно довлетворението е в основата на професионалния успех.

Извън работата ми се зареждат от откровените разговори с приятели. Щедростта на духа. Красивата победа на любимия футболен отбор.

А кой е Вашият любим футболен отбор?

Бразилия. Бил съм и на техен лагер преди Световното’ 2006. Клубните ми фаворити се сменят в зависимост от присъствието на бразилски футболисти.

Ако не бяхте банкер, с какво бихте искали да се занимавате?

Всъщност следвах година английска филология в Софийския университет, което ми беше мечта от гимназията. На следващата постъпих в Американския, където се запалих по корпоративните финанси и така до днес. Не помня да съм искал друго, но ако не се бе случило, вероятно щях да се занимавам със сравнителна лингвистика.

През далечната вече 2001 г. един проект на Министерството на труда и социалната политика - Гаранционен фонд за микрокредитиране дава началото на бъдещия Национален гаранционен фонд. 

През 2008 г. фондът се влива в Българската банка за развитие и се превръща в Национален гаранционен фонд. Той идва с впечатляващи резултати – портфейл от 80 млн. микрокредити и 11 000 кредитополучатели, постигнати с екип от 6 човека. Или 13 млн. лв. и над 1 800 подкрепени предприятия на човек.

НГФ стартира работа в началото на 2009 г. и постепенно реализира гаранционни схеми за собствен риск, споразумения за подпомагане на проекти в секторите „Рибарство“ и „Земеделие“ и гаранционна схема по програма COSME. Последната програма на НГФ е „гаранционен шедьовър“, а резултатите са красноречиви:

• 3.3 млрд. лв. гарантирани кредити за бизнеса
• 12 000 подкрепени малки и средни предприятия
• 40 пъти мултиплициран публичен ресурс

Голямото предимство на Националния гаранционен фонд е възможността да се възползва от т. нар. ефект на лоста. При създаването си като част от Министерството на труда и социалната политика фондът е бил като голяма снежна топка, тръгнала от 10 млн. лв. капитал и търкаляйки се, набъбнала до 80 млн. лв. Преминаването на фонда към ББР умножава многократно ефекта от функционирането му при същия капитал. Междувременно е осигурила над 20 000 работни места.