„Спасението на давещите се е в ръцете на самите давещи се“. С това изречение започва историята на малкия Илия (на украински Иля), който търси спасение с майка си от войната.

Той е на 11 години, но не знае какво е детско безгрижие. Още от раждането си Иля Ярошенко страда от болест на Кронин и множество придружаващи диагнози. Детето диша с апаратна вентилация и е на ентерално хранене. Животът му се поддържа от няколко сака с апаратура, а неизменно до него е майка му.

В това състояние ги застига и войната. Въпреки трудностите по придвижването, Иля и майка му се вливат в потока от украински бежанци и успяват да се доберат до нашата страна. Настаняват ги в хотел във Варна.

Специализираната храна, с която момчето е принудено да се храни, първоначално липсва. Животоспасяваща помощ оказват доброволци, които с подкрепата на Българския Червен кръст успяват да я набавят от чужбина, но Иля не може да продължи да бъде отглеждан пълноценно у нас.

И пак доброволци се свързват с лечебно заведение в Германия, което изпраща незабавно становище, че детето може да бъде прието и ще му бъде осигурена палиативна грижа. За целта обаче е нужно да бъде заплатен транспорт – линейка, пригодена за случая, с медицинско лице-придружител, който да съпроводи Иля до Германия.

Още с „избухването“ на казуса в медиите екипът на ББР осъществи контакт с доброволците и Българския Червен кръст.

Банката успя да помогне в тежката ситуация, осигурявайки линейка за Иля като част от дарителската си програма. Благодарение на това детето е успешно транспортирано в Германия и за него се полагат жизненоважните грижи.