„Всичко, което преживях по-късно, вече ми се бе случило в Русчук“. Думите са на Нобеловия лауреат Елиас Канети, роден в крайдунавския град. Русе явно има потенциала на новатор в редица области, тъй като там са открити първите ЖП и телефонна линия, първите фабрики за алкохол, мебели, боя и сапун, първите български частна банка и застрахователно дружество. И разбира се – първата съвременна печатница у нас, основана през 1864 година. А нейният наследник „Дунав Прес“ продължава работа и до днес.

Още през турско робство предпоставка за развитието на Русчук са демократичните възгледи на Мидхат Паша, управител на Дунавската област. За да стимулира културно-икономическото развитие на региона, той съдейства за основаването на първата „Вилаетска“ печатница. В онези години неин директор е известният учител и публицист Драган Цанков. А според изворите, там работели още „15 българи, 10 турци, 2-ма чужденци и 30 затворници“.

От Виена е доставена модерна машина „Кайзер“ с турски, български и френски букви. Въпреки това огромната част от издадените до Освобождението над 160 книги и периодика са на български език. Отпечатаната литература е разнообразна – художествена, религиозна, училищна, правна. Издава се и правителственият вестник "Туна" ("Дунав"), както и в. „Афитаб“, сп. „Источник мнения“, „Слава“, „Училище“.

По време на Руско-турската война част от сградата на печатницата заедно с машините са разрушени при обстрел на града. Оцелялата техника е използвана от първите русенски печатари след Освобождението, а някои елементи са пренесени в Държавната печатница в София.

Възкръсване от пепелта

След извършената национализация през 1948 г. две предприятия се обединяват в Държавна индустриална книговезница „Дунав“ с основна сфера на дейност преработката на хартия в училищни и канцеларски пособия. За успеха на начинанието свидетелства сумата от реализирания годишен оборот от 60 млн. лв. за 1948 г. и 91 млн. лв. за 1949 г.

До 1956 г. печатницата минава през редица трансформации за разширяване и осъвременяване на дейността. Създават се нейни клонове в близките населени места. За нуждите на вестникарската индустрия се закупуват първите линотипни машини, с което се слага началото на машинния набор, а вестниците спират да се набират ръчно.

В периода до 1968 г. са доставени няколко цветни офсетови машини и са изработени първите поръчки с висококачествен шестцветен печат върху картон – кутиите на популярните за онова време шоколадови бонбони на ДИП „Република“ Своге – „Мока“, „Праскова“ и „Кайсия“.

Първата копка за новата сграда на русенската печатница е направена през 1970 г., а строежът отнема три години. По това време тя има сключени договори с пет издателства за учебници и се специализира в производството на етикети и опаковки за винената и хранително-вкусовата промишленост.

В началото на 90-те години на миналия век е създадено рекламно-издателско звено, ангажирано с разработката на луксозни кутии, постери и календари.

В наши дни, в навечерието на 160-ия си рожден ден, русенската печатница може да се похвали, че е

Номер 1 на Балканите

и сред топ 10 в Европа по производство на опаковки за фармацевтичната индустрия с впечатляващия си капацитет от 650 млн. броя годишно. В компанията работят над 140 човека, а със своите три високоскоростни поточни линии „Дунав прес“ е носител на награда за технологична инвестиция. Последното попълнение в печатницата е машина, която може да печата между 15 000 и 18 000 листа на час и е единствена по рода си на Балканите. Сред водещите клиенти на компанията са световни марки като „Кока-Кола“, „Хайнекен“, „Молсън Корс“, „Актавис“, „Фикосота“, „Дзобеле Холдинг“ и др.

„Дунав прес“ е и първото полиграфическо предприятие в България, покрило европейските стандарти за качество. Дружеството е вписано в базата данни на ООН и притежава лиценз за печат на ценни книжа от Министерството на финансите и сертификат на Deutsche Pfandsystem GmbH (DGP), Германия, за участие в печата на защитени етикети за немската депозитна система.