Илия Караниколов: Банковият сектор в България реагира адекватно на повишаването на лихвените проценти
БНБ може да продължи да вади ликвидност от системата заради ниските лихви по кредити, смята изпълнителният директор на ББР
Предстоят още 2 или 3 повишения на основния лихвен процент от Европейската централна банка с около 0.25%, прогнозира в предаването „В развитие“ по Блумбърг ТВ председателят на УС и изпълнителен директор на Българската банка за развитие Илия Караниколов. Причината е инфлацията в еврозоната, която все още не се забавя до комфортни нива. Според него има очаквания ЕЦБ да започне да сваля лихвите през 2024 г., ако се отчетат негативни ефекти върху икономиките в ЕС.
Илия Караниколов определи мярката на БНБ за повишаване на задължителните минимални резерви (ЗМР) на банките на 12% като логична и демонстрираща загрижеността за повишената кредитна активност на търговските банки. Централната банка вече повиши антицикличните буфери на 2%, като последното увеличение ще влезе в сила през месец септември.
„Очакванията са да бъдат изтеглени между 6 и 7 млрд. лева от системата“, коментира изпълнителният директор на ББР.
Според него една от възможностите, която биха имали централните банкери, е да продължат с агресивната си политика за ограничаване на ликвидността на пазара, която към настоящия момент се оценява на около 20 млрд. лв. Целта е да се ограничи кредитирането, което достигна 15% ръст през последните години.
Банковият сектор в България реагира адекватно на повишаването на лихвените проценти и се старае прехвърлянето на тежестта върху клиентите да става плавно до средата на 2024 г., категоричен е Илия Караниколов.
Основната цел на БНБ е поддържане на ценова стабилност. С ходовете си банката показва очакване банките да сложат фокус върху управлението на рисковете и капитала.
Според изпълнителния директор на ББР банките продължават да работят активно с БНБ за влизането на България в еврозоната, като процесът ще бъде завършен преди края на 2023 г.
Той коментира и предстоящите промени в банковите регулации в Европа, като се спря на регламента Базел 4, който акцентира върху оценката на риска и отражението му върху капиталовите показатели на банките. Трансформацията на сектора цели и създаване на устойчивост на цифровите системи и сигурността на информацията, като се дава възможност трети страни, предоставящи услуги на банките, да подлежат на европейски регулаторен контрол.
Целия разговор с Илия Караниколов за приоритетите на ЕЦБ и банковите модели в България можете да гледате тук.