26.07.2022 ББР ще помогне на малките фирми в зеления преход

До края на миналия век за основна цел на бизнеса и инвеститорите се смяташе нарастването на печалбата и добрата възвращаемост за акционерите, без да се отчитат социалните или екологични въздействия на бизнеса. Нещата обаче започнаха да се променят. Символичното начало за това постави филмът „Неудобната истина“ на бившия вицепрезидент на САЩ Ал Гор, който разтърси света със стряскащи факти за изменението на климата и климатични катастрофи, грозящи човечеството. Кризите през последните години провокират повече компании да включат освен обществения и екологичния интерес (Environmental, Social and Governance – екологично, социално и корпоративно управление) като основа  на устойчивото и отговорно инвестиране.

Подходът ESG залага на концепцията, че е вероятно бизнесът да бъде по-успешен, ако създава стойност за всички заинтересовани страни, включително околната среда, а не само за своите собственици. Оценката за ESG като компонента на общия финансов риск обаче означава наличието на множество подфактори, образуващи сложна рейтингова скала - натрупване на редове от сравними и еднозначни данни за кредитополучателите от всички сектори на икономическата дейност. Разбирането за климатичния риск не е еднозначно – зависи от коя страна на икономиката си.

Реализирането на ESG практики няма как да започне и приключи без банките. Точно на тях се пада основната тежест да оценят доколко един проект е „зелен“, да създадат новите критерии, да натрупат информационни бази данни и да изготвят регистри на индикаторите, които показват дали компанията или инвестицията са „зелени“. Когато една компания или проект имат ясен път как ще се декарбонизират, банките могат да го подкрепят. Но оценката на подобни инвестиции не е никак лесен процес. Именно върху него е фокусирано интервюто на София Касидова, началник на управление „Стратегически и зелени политики“ в Българската банка за развитие.

ББР като банка за развитие има мисията да търси тази дългосрочна добавена стойност, която не може да се измери веднага с финансова полза. Този принос е част от ESG концепцията, при която ползите за околната среда и света, които не могат да се измерят сега, ще се материализират в бъдеще. Банката подготвя скоринг система за ESG оценка на факторите и рисковете и готовността на МСП. Тя е подпомогната от  консултанти на Европейската инвестиционна банка, неин дългогодишен партньор, който е с една от най-добрите практики сред европейските банки. Част от механизма са политиката за устойчиво финансиране, списъкът на изключени за финансиране сектори, критериите за проверка, регистърът на данни за зелени проекти и фирми, инструментите за докладване и адаптиране на световни практики за зелено кредитиране.

В актуализираната Стратегия за дейността на ББР 2021 – 2023 е предвидено до края на периода 20% от новите кредити да бъдат „зелени“, т.е. в съответствие с ESG. Но прилагането на „зелената“ таксономия е процес как от днешното си неустойчиво състояние дадена икономическа дейност да стане устойчива и с нулеви въглеродни емисии. Малките и средните фирми също трябва да се подготвят за този преход.

Наслагването на множество кризи не направи услуга на прехода към декарбонизиран свят и „зелените“ инвестиции, както и на всяка инвестиционна дейност. София  Касидова обаче е убедена, че пътят напред е именно в impact investing, инвестиране с добавяне на стойност и положително въздействие. Защото ако всички търсим печалба по логиката на финансовия свят, тя няма да има значение след 20 години, когато 20% от планетата стане необитаема заради горещини и суши. Хора ще мигрират и ще живеят в свят, в който друга полезност и активи ще имат значение. Увеличаването на въглеродните емисии е безспорно. Как ще постигнем декарбонизация, зависи от добра воля, промяна, подготовка и планиране. И инвестиции.

Интервюто със София Касидова в BGlobal ще видите в прикачения файл.

Снимка: BGlobal