20.02.2023 Председателят на УС Илия Караниколов: ББР ще се позиционира като сериозен играч на банковия пазар
Банката ще финансира „мостово“ проекти по Плана за възстановяване и устойчивост - съобщи в интервю за в. "Банкер " председателят на УС на ББР Илия Караниколов. И още:
Г-н Караниколов, във време на политическа и икономическа нестабилност Вие поемате управлението на държавната банка. Каква е мотивацията Ви да се заемете с тази отговорност?
Управлението на банкова институция в условия на нестабилност е сериозно предизвикателство, но в същото време и отлична възможност. Смятам, че точно в този период на насложили се кризи ББР трябва да валидира своята основна мисия и функция, заложени в закона за създаването й. Не губим време в извинения, а се съсредоточаваме в намирането на решения. Вложил съм немалка част от професионалния си живот в тази институция, така че не мога да стоя отстрани и да гледам безучастно случващото се около нея, без да съм опитал с всички сили да помогна за развитието й.
Вие познавате добре ББР, били сте член на УС и изпълнителен директор през 2011-2013 г., а през последните 3 години бяхте началник на управление „Финансови инструменти“. Какъв път извървя кредитната институция за последните 10 години? В какво състояние е банката в момента?
Възход и падение – накратко. През 2011-2013 г. ББР беше мост между бизнеса и развитието. Реализирахме много успешни кредитни програми и първите национални гаранционни схеми. После като че ли банката малко позагуби пътя си, което доведе до критики, включително се чуха гласове за закриването й. Всички държави в Европа силно подкрепят и развиват своите банки за развитие като инструмент за подкрепа на национални приоритети, сектори и стратегии. Последните страни, които създадоха насърчителни банки съвсем наскоро, са Румъния и Гърция.
Как ще преодолеете критичните гласове? Ще намерите ли пътя, който сте позагубили?
Банката за развитие безспорно е една от най-стабилните финансови институции у нас. Неслучайно е одобрена за управляващ партньор от Европейската комисия по програма Invest EU – един от сериозните успехи за екипа ни. До средата на годината се очаква да предоставим гаранции в полза на българските фирми в размер на над 2 млрд. лева. Предстои да финализираме гаранционното си споразумение с две от най-влиятелните европейски банки – Европейската инвестиционна банка и Банката за развитие на Съвета на Европа. Така нови 700 млн. лв. ще бъдат мобилизирани за подкрепа на бизнеса.
Екипът от професионалисти в ББР е предприел важни крачки за връщане към изначалните й функции и приоритети. Много важно е да стабилизираме информационната среда около банката, така че чуждестранните ни партньори да продължават да имат увереността, че средствата им в България се управляват отговорно.
До каква степен наложеният лимит от 5 млн. лева влияе на резултатите от кредитната дейност на ББР? Какъв беше размерът на средния кредит преди и сега? Направете съпоставка и за броя на раздадените заеми.
Таван от 5 млн. лв. няма как да не пречи на бизнеса на една банка. Към настоящия момент обаче лимитът изглежда разумен. Средният размер на отпуснатите директни кредити е доста под този праг. Уверен съм, че периодът на големите заеми е категорично зад гърба ни. При много ясен мандат от правителството – по конкретен повод или програма за подкрепа очевидно ще се обмисли и разумен размер на ограничение, ако изобщо е необходимо, в съответствие с поставените задачи за решаване пред банката.
Какъв е интересът към ББР от страна на малкия и средния бизнес?
Ролята на ББР е да бъде партньор на предприемачеството и банковия сектор, без да цели максимизиране на печалбата. И то не само под формата на директно кредитиране за фирмите, а и чрез добро сътрудничество с търговските банки. Преди дни подписахме 11-ото си гаранционно споразумение с УниКредит Булбанк, с което ще помогнем нови 200 млн. лв. да стигнат до българския бизнес. Това няма да ви направи впечатление в мейнстрийма, но е само една от многото форми на подкрепа за бизнеса, които ББР предоставя, за да покрие пропастта между търсене и предлагане.
Съвсем скоро очаквам да се повиши интересът и към директното ни кредитиране, тъй като банката тепърва ще излезе с нови продукти за конкретни пазарни ниши. Визията ни е ББР да се позиционира като партньор по отношение на зелените финанси – това е и в рамките на споразумението ни с Европейската инвестиционна банка. Така че очаквам съвсем скоро портфейлът ни от зелени инвестиции да нарасне осезаемо.
Банките за развитие дават гаранции и сигурност на останалите участници в пазара, а също изпълняват ролята на буфер при кризи. Справя ли се с тази си роля ББР и какви са плановете Ви за развитието й?
Банката винаги е била активна по време на кризи. През 2010 г. направихме програма за цедиране на вземания от бюджета, с която са осъществени 1236 цесии на обща стойност 365 млн. лв. Цедираните задължения са на Министерството на финансите, Министерството на околната среда и водите и на общини.
С програмата е осигурено финансиране в условията на фискални ограничения, като предприятията, пожелали да се включат в нея, са получили плащания от ББР през 2010 г.
През 2012 г. бяха подготвени първите схеми за споделяне на риска с търговските банки. Благодарение на ББР бе намалена значително лихвата по бизнес кредитите. Банката буквално спаси от загуба 240 млн. лева по европейска програма, като разработи първата национална гаранционна схема. Реализира две успешни антикризисни COVID програми. В точния момент до засегнатите работници и служители достигнаха над 190 млн. лв. под форма на безлихвени кредити. Над 630 млн. лв. пък беше размерът на гарантираните кредити към българските компании.
Уверен съм, че сега е времето да се потърси синергия между европейските средства по Плана за възстановяване и устойчивост и ресурсите на националната банка за развитие, по което с новия екип вече работим.
Имате ли яснота с коя програма ще започнете?
ББР ще използва натрупания си опит, за да подпомогне фирмите, така че средствата от Плана да се влеят в икономиката. Една добра възможност е така нареченото „мостово“ финансиране: ако една компания кандидатства по програма за безвъзмездна помощ, на нея са й необходими средства, с които да започне реализацията на проекта си. Много фирми са затруднени да осигурят този ресурс, докато получат средствата от гранта.
Вече разглеждаме възможността за предоставяне на мостово финансиране за малки фотоволтаични централи за бизнеса. Ще опитаме да подпомогнем и битовите потребители, търсещи първоначално финансиране на разходите за изграждането на солари, за които впоследствие ще получат безвъзмездна помощ.
Върху какво ще поставите фокус при управлението на банката?
Ще перифразирам една популярна мисъл на Ричард Брансън: „Бизнесът е средство за положителна промяна на света“. Вярвам в това, като ще допълня, че и банките в ролята им на неизменен партньор участват в тази промяна, включително като се ангажират с решаването на социални и екологични проблеми.
Банките за развитие по света играят съществена роля за изпълнение на правителствени стратегии за икономическа стабилност и растеж. ББР има възможността и познанието да се позиционира като сериозен и почтен играч на банковия пазар, търсен партньор, с когото и български, и чуждестранни финансови институции са готови да си взаимодействат в подкрепа на българския бизнес.
Част от настоящия ни дневния ред е първо да направим необходимото, после възможното и накрая невъзможното от сегашна гледна точка да стане реалност. Задачите са много, възможностите и инструментите също, но целта е една – създаването на достъпна среда за финансово подпомагане на малкия и средния бизнес.
Визитка:
Илия Караниколов e новият председател на УС и изпълнителен директор на ББР. За банката той е добре познато лице, тъй като е бил в ръководството й в периода 2011-2013 г. Има над 20-годишен банков и финансов опит, като е бил и част от екипа на Пощенска банка.
Професионалната му биография минава през министерствата на икономиката и енергетиката, и труда и социалната политика, както и през Фонда на фондовете като председател на Наздорния съвет, зам.-председател на УС и изпълнителен директор. Караниколов има широка експертиза в сферите публична администрация, европейска интеграция, стратегии и програми на ЕС.
