19.06.2023 Росен Карадимов: Докато чакат европейските средства, фирмите могат първо да ги получат от ББР и да движат проектите

 Председателят на НС на ББР в интервю за в. "24 часа"

- Г-н Карадимов, Българската банка за развитие разработи програма за мостово финансиране за бизнеса. Какво представлява тя?

- Смисълът на тази програма е, че ако една малка и средна фирма иска да кандидатства по грантова програма по плана за възстановяване или европейските фондове, първо, трябва да си осигури необходимия ресурс, за да осъществи проекта си. Той трябва първо да се реализира и след това по програмата се възстановява безвъзмездната финансова помощ, която варира между 50 и 100%.

Тук идва финансовият продукт на банката - той е с облекчени условия за предприятия, които са класирани или кандидатствали и са в листата на чакащите одобрение. Те получават финансиране, което да покрие стойността на проекта – до 100% за тези, които са класирани, което при определени условия означава без самоучастие, и до 85% за чакащите.

Кредитите са до 5 млн. лв., срокът на изплащане е до 6 г. с гратисен период до 2 г. Предприятията имат възможност и за необезпечен оборотен кредит до 200 хил. лв. в допълнение, за да може проектът да започне да функционира. След това получената безвъзмездна помощ ще отиде директно за погасяване на кредита. Програмата вече е факт и може да се кандидатства.

В момента, в който започна да се работи по плана за възстановяване,

ние започнахме да разработваме финансови инструменти по всяка една от програмите

– те са към различни министерства, свързани са с екология, иновации, кръгова икономика, дигитализация. В хода на работата обаче се установи, че имаме възможност да направим не множество програми, а един унифициран и универсален финансов инструмент.

Още от самото начало той се разработва съвместно с консултативния съвет към банката. Той има две основни функции – да направи пряка връзка между бизнеса и банката, както и да оказва обществен контрол. В него влизат петте национално представени работодателски организации, двата синдиката и Националното сдружение на общините. Около 90% от предложенията на работодателите залегнаха в програмата.

- Ще работи ли банката и с физически лица, например по програмата за ВЕИ за домакинствата?

- Регионалното министерство проверява процедури за 4,7 млрд. лв. Направихме много сериозен анализ и решихме, че е рисково да се покрие този пазар, тъй като банката няма клонова мрежа и собствени клиенти физически лица. Затова се реши, че адекватното решение е ББР да дава целеви гаранции към търговските банки специално по тази програма – ако кандидатствате към своята банка за кредит до 25 хил. лв. за изграждане на собствено ВЕИ, докато получите безвъзмездната помощ от европейската програма, този кредит ще е с гаранция от ББР, което ще облекчи проблема с обезпечението. Този инструмент също вече работи.

- Върху какви други нови продукти се работи?

- Работи се по продукт и за европейската програмата за саниране. Тя обаче е малко по-особена, защото там етажната собственост кандидатства пред Министерството на регионалното развитие чрез кмета, който след това трябва да възложи обществена поръчка на фирми, които да изпълнят санирането. Ние бихме желали да финансираме фирмата изпълнител, защото тя трябва да завърши санирането и след това да получи плащане от общината.

Работи се и по такъв инструмент, който да обслужи програмата по плана за възстановяване за изграждане на индустриални паркове. Но ако ѝ бъде разрешено, банката може да участва във финансирането на такива паркове и извън европейската програма, защото това е въпрос на политика, регионални диспропорции и икономическо развитие. И дебатът къде да се изградят тези паркове няма как да се води без синдикати, защото става въпрос за безработица, социално неравенство. Ако на банката ѝ бъде разрешено да участва във финансирането на такива паркове извън европейската програма – за това лимитът може да бъде развързан с целево решение на Министерския съвет, ролята на синдикатите и общините е ключова. 

- В публичното пространство излезе информация, че “Булгартабак” е спряла да си плаща кредита към ББР и предлага обезпечението към него да се прехвърли на банката. Ще се съгласите ли на тази размяна?

- Аз нямам право по закон да говоря за конкретен кредит. Но мога да кажа, че когато надзорният съвет стъпи в длъжност, поисках пълна информация за всички кредитни експозиции над 5 млн. и за статута на 8-те големи кредита, които бяха заварени от предишното управление. Още в началото на годината бяха разработени протоколи за действие по отношение на всеки един от тях, ако се стигне до проблем – какво да се прави на 3-ия, 5-ия, 10-ия ден. Към този етап банката стриктно следва протоколите, стъпили изцяло на законовите рамки, и никой не импровизира.  

- Колко кредита са отпуснати от началото на годината и какъв е средният им размер?

- За първото тримесечие са отпуснати 22 кредита, които се доближават до лимита от 5 млн. лв., и това е съизмеримо с периода на миналата година. Но аз съм убеден, че новият продукт за европейските програми ще повиши интереса на бизнеса. Иначе бюджетът на банката се изпълнява успешно, печалбата за първото тримесечие е 18 млн. лв.

- Тази година трябва да се изготви нова стратегия за работата на банката. Какви ще са приоритетите в нея?

- Когато надзорният съвет стъпи в длъжност, изискахме доклад за това как се изпълняват целите на банката, заложени в закона. Този доклад беше доста незадоволителен и доста далеч от закона, който вменява едни много добри цели –

създаването на среда за финансиране на малък и среден бизнес, а не директно финансиране и кредитиране,

преодоляване на регионални диспропорции, подпомагане на публични политики на държавата – все неща, които бяха останали извън фокуса на банката. Ние се опитваме да върнем този фокус.

Направихме много ползотворна среща с новия министър на иновациите Милена Стойчева, тя е изключително ангажирана с темата иновации, има амбиция да се навакса изоставането от другите държави. Ако това е политиката, стратегията трябва да отговаря на тази политика и трябва да се изготви заедно с държавата, ще разчитаме много и на консултативния съвет. Синдикатите също ще имат ключова роля, защото става дума за публични политики, за заетост.

- Какви например публични политики може да изпълнява ББР?

- Където държавата не може или не бива да участва, тя да има един пазарен инструмент, какъвто е банката. Например държавата има ограничение на разходите, които може да прави на годишна база. Сега се води големият дебат колко да е бюджетният дефицит и дали той да бъде обран чрез орязване на публичните разходи – за инфраструктура, строителство, капиталови разходи. Тогава въпросът е

не може ли банката да ги поеме срещу дълг на държавата

Или закъснели разплащания на общини и държавата – България няма нов бюджет, има редица текущи плащания, които не могат да бъдат направени, защото не са предвидени в бюджета. Получава се напрежение, има изпълнители, които са свършили работа, но не може да им бъде платено – защо ББР да не може да разплати срещу ангажимент на държавата да върне средствата. Защо да не участва в големи инфраструктурни проекти, да извършва икономическа експанзия навън?

Освен това Законът за ББР е правен много отдавна – през 2008 г., и може би е дошло време да се преосмисли и законовата рамка, формулираните цели и статутът на ББР.  В момента тя е особен хибрид, защото е пълноценна кредитна институция и трябва да отговаря на всички регулации, в същото време от нея се очаква да направи експанзия в определени сектори. Така че трябва да може да се правят изключения при кредитните ограничения, но да се придържат към приоритетите.

- Отпразнувахте юбилей – 60 години. От опита, който имате, какво мислите за случващото се в държавата – главният прокурор беше свален, готвят се промени в конституцията. Пренареждат ли се позициите и за добро ли е това?

- Трябва да направя уточнението, че вече говоря от лично качество. При всички положения процесите, които текат, би трябвало да са добри. Въпросът е те да са началото на един много голям обществен дебат. Такъв е необходим за промяната в конституцията, за да се постигне ефектът, който се цели. Опасното е да се приеме, че конституцията може да се променя конюнктурно. Моето мнение е, че се работи с един евфемизъм конституционна реформа, но до момента не е много ясно какво представлява тя. Това ще стане, когато някой сложи цялостен проект за изменение. Защото частта за съдебната власт е променяна няколко пъти и това не е довело до нищо.

- Две партии, доскоро врагове, се обединиха, за да има редовно правителство. От опита си като съветник на Сергей Станишев по време на тройната коалиция, когато три различни партии успяха да направят компромис, какво ще посъветвате сегашното управление?

- Това, което беше ключово при тройната коалиция, беше начинът, по който комуникираха коалиционните партньори. Тогава имаше коалиционен съвет на тримата лидери Симеон Сакскобургготски, Сергей Станишев и Ахмед Доган и техните екипи и той заседаваше поне веднъж в месеца. Това бяха заседания по 10-12 часа и след това се даваха пресконференции пред медиите. Имаше прозрачен процес, при който

цялото общество виждаше какви решения се вземат

и с какви идеологически компромиси. Според мен това, което може сега да гарантира стабилност, е бързо да бъде намерена публично защитима формула за начина, по който се вземат решенията, и тя да бъде съобразена с факта, че в управлението са различни партии с различни приоритети. Въпреки че до голяма степен те стъпват на една обща база, там няма тежки противоречия. Затова ключово важно е да се увери обществото в механизма на вземане на решения, неговата прозрачност и участието и на двете формации. 

 

---

CV

Преподавател в Юридическия факултет на Софийския университет “Св. Климент Охридски” от 1991 г.
Председател на УС на Института за нов икономически напредък
Народен представител в VII велико народно събрание, участвал в приемането на Конституцията на Република България от 1991 г., Закона за БНБ, Закона за банките и кредитното дело, Търговския закон
 Бил е правен консултант и процесуален представител на редица кредитни институции, сред които и ББР.