ББР ще работи за създаването на иновационен фонд към инициативата Три морета

Илия Лингорски, главен икономист на Българската банка за развитие, в предаването „Светът е бизнес“ на Bloomberg TV.

Видеото вижте: ТУК

Българската банка за развитие инициира създаването на иновационен фонд към инициативата Три морета, който ще подкрепя развитието на иновативни компании. ББР преглежда и 3-годишната си стратегия, която ще бъде насочена към подпомагане на интензивното развитие на малки и средни предприятия, особено в прилагането в тях на дигитализация и енергийна ефективност. В същото време банките за развитие като цяло ще имат много важна роля във възстановяването на Европа след пандемичната криза и в процеса на Зеления преход. Това са част от тезите, които застъпи Илия Лингорски, главен икономист на Българската банка за развитие в студиото на „Светът е бизнес“ с водещ Ивайло Лаков.

Големият структурен и фундаментален за икономиките проблем, който стои пред всички страни в инициативата Три морета, е догонването на развитите икономики в ЕС. При разширяването на съюза очакванията бяха за много по-бърз на конвергенция, припомня Лингорски. Това не се случи, не и без негативното влияние на кризите, през които светът премина в последните 15 г. Основната цел на Три морета е да се попълнят тези пропуски, които са основно в областта на инфраструктурната и икономическо-търговска свързаност, казва икономистът.

Фондът към инициативата, който е създаден от 9 банки за развитие като акционери, сред които и ББР вече направи своите първи три инвестиции, които са в трите приоритетни направления – дигитализация, транспортна свързаност и енергия и енергийна свързаност, със силен фокус върху възобновяемата енергия. В последното направление инвестицията е в компанията Enery, където ще има голям български компонент по отношение на генериране на соларна енергия.

Във фонда вече има събрани 1 млрд. евро, но той остава отворен и много активно се работи по отношение на привличането и на частния капитал, обяснява гостът.

Това, което се случи в София, първо по инициативата на президента Румен Радев и после идеята бе доразвита от министър Василев, е добавянето на още един аспект на свързаност на тези страни, а именно по отношение на науката, изследователската дейност и иновациите, продължава той. Още в София започнаха дискусиите за създаване на още един фонд към Три морета, но не за инвестиции в инфраструктура, а  насочен към инвестиции, които подпомагат развитието на иновативни компании, ползващи тази инфраструктура или които имат голям потенциал да се развият в резултат на инфраструктурното развитие, особено когато става въпрос за дигитализацията.

ББР води активни разговори с другите банки-акционери за създаването на този втори инструмент за подкрепа на иновативни компании, обяснява Лингорски. Банката подготвя и мини-конференция, в която ще поканят и фондовете, които инвестират в рисков капитал, особено в иновативните сектори. Акцентът няма да е само върху дигитализацията и софтуера, но и на жизненоважни сектори, свързани с природните науки, като биотехнологиите.

ББР е в процес на преглед и ревизия на 3-годишната си стратегия. Банката ще сложи силен фокус върху принципите за устойчиво развитие. Особен акцент ще са малките и средните предприятия, защото те имат нужда от допълнителни инвестиции в дигитализация, чиста енергия, енергийна ефективност, за да бъдат конкурентоспособни. Икономистът отбелязва, че не само в България тези компании наистина се възползват от подобни възможности и подобряват ефективността си. В същото време българският бизнес е в позиция да се възползва от скъсяването на веригите на доставки, които ЕС ще изгражда през следващите 10 г.

„Страната ни вече е във фаза, в която предпоставките за екстензивно икономическо развитие са поизчерпани. Стигнали са своя връх“, казва Лингорски. „Оттук насетне, за да постигнем развитие по отношение на по-висока добавена стойност и по-тясна интеграция във веригите на снабдяване в рамите на европейската икономики, е необходимо фокусиране на инвестиционните ресурси в интензивно развитие, тоест инвестиране на компаниите в собствените им процеси и капацитети.“

Разговорът засегна и Зеления преход. Според Лингорски много важно е да се конкретизират приоритетите, които ще имаме в контекста прехода.Той напомня, че нашата икономика е много по-високо енергоемка от повечето икономики в ЕС. Ние потребяваме 3.5 до 5 пъти повече енергия за производство на единица брутен продукт в сравнение с Германия или по-развитите икономики.

„Инвестициите в постигане на една нова енергийна ефективност е съществена стъпка в Зеления преход и е път за въвеждане на нови технологии в процесите на управление на тези компании.“

Инвестициите в умни процеси и технологии позволяват компаниите едновременно да подобряват ефективността си и така да изразходват по-малко енергия и да бъдат по-устойчиви. Това ще бъде важен аспект по отношение на инвестиционните продукти и програми, които ББР ще заложи с новата си стратегия, защото това е вид технологичен преход.

„Погледнато така виждаме, че този Зелен преход е всъщност възможност за нещо изключително важно в период на възстановяване след криза, каквато е и инициативата Три морета. Защото няма възстановяване след глобална системна криза без стимулиране на инвестициите и развитието на инфраструктурата.“

Ролята на банките за развитие, включително ББР, по отношение на възстановяването в Европа ще бъде значителна, смята Лингорски.  

Икономистът се спря и върху макроикономическите процеси в момента. Инфлацията трябва да се разглежда в разрези, за да видим причините, които водят до този инфлационен натиск, смята той. Лингорски посочва, че спадът миналата година, последван от бързо възстановяване създава натиск върху инфлацията от страна на потреблението. Към това  допринасят и мерките, които предприемат централните банки.

„От друга страна тази криза предизвиква и шокове, които могат да бъдат оприличени със стагфлационните. Когато от страната на предлагането се разкъсват вериги на снабдяване или се разрушават структури в икономиката (типичен пример в момента е микроелектрониката и производството на чипове и компоненти), когато от страната на предлагането има такъв шок, какъвто изживяхме през последната година, това безспорно създава един по-опасен инфлационен натиск.“

Тези процеси са привнесени, но много бързо се превръщат в затрудняващи нашата индустрия. От друга страната прогнозите за инфлация на БНБ в средносрочен хоризонт не са толкова плашещи, смята експертът. В дългосрочен план това може да има и позитивен ефект на нормализация по отношение на лихвите и финансирането, защото дълго време прекарахме в един особен период по отношение на количествените мерки на централните банки. Той вижда отново възможности за банките за развитие, които могат да подкрепят гъвкави предприемачи, които могат да запълнят появилите се ниши.