search-icon

София Касидова за “Три морета”: Имаме огромна нужда от регионална глобализация

Директорът на управление „Стратегическо развитие и планиране“ в Българска банка за развитие София Касидова представя акцентите от срещата на върха и бизнес форума „Три морета“ в ефира на TV Bulgaria on Air.

Президентът постави приоритетите на този форум, а именно иновации, транспорт и енергетика. Това ли са най-важните приоритети?

“Три морета” е инициатива, която има вече около 4-5 годишна история. Това са нейните приоритети и в действителност в тези полета ще бъдат насочени инвестициите. Но освен този политически контекст, геополитически ние виждаме колко държавни глави от толкова високо ниво събра тази инициатива в София, виждаме засилен интерес дори и през океана, което показва изключителна политическа воля и подкрепа. Ако оставим този политически контекст, интересна е икономиката на нещата така да се каже, а именно, че това е една инициатива за регионална глобализация. Знаете, че след последната финансова криза 2010 година, ковид кризата сега, като че ли световната глобализация беше нарочена за виновник за тези вериги за доставки, за проблемите в икономиките, но виждаме, че точно обратното се случва и че има огромна нужда от такава регионална глобализация и партньорства между държавите за изграждане на обща инфраструктура. Инфраструктурните нужди са огромни, оценено е по предварителни експертни оценки, включително на Международния валутен фонд, че в тези три сектора, които вие споменахте и които са водещи на инициативата има нужда от инвестиции в размер на 400 милиарда евро. Това не е възможно да се случи с настоящото статукво на финанси, на финансови инструменти.

Това, което отбеляза президентът е именно, че необходимите ресурси надвишават това, с което ние разполагаме?

Надвишава, затова са нужни нови партньорства със силна политическа подкрепа, които могат да идентифицират най-необходимите, най-нужните проекти и да се приоритизират, да се подходи по професионален начин, да се привлече дългосрочен ресурс, да се сложи експертен мениджмънт. И затова смятам, че ние наистина можем да сме оптимисти и да се гордеем, че успяваме да фокусираме вниманието в тази инициатива, събираща страните от Централна и Източна Европа, които са по протежението на оста “Три морета”, които може би ще станат четири, която е базирана на общи ценности, на прозрачност, на пазарни принципи за управление и финансиране на тези проекти.

Кои са наистина финансовите инструменти, които  могат да напълнят тази нужда, тази разлика от фонда, който разбираме, че няма още милиард и тези огромни нужди за инфраструктура, за телекомуникации и така нататък?

Подобен тип инвестиции са бавни, трудни, дългосрочни. Основен водещ партньор, ако мога така да кажа, е Полша, която е ангажирала най-много ресурс в този фонд. България и всички останали държави са с по-скромен капитал, очаква се американската администрация да се ангажира със сериозен ресурс. И тъй като проектите са инфраструктурни, отнемат време за подготовка, те се финансират на фази. Така че след този първоначален капитал, който е обещан и който е събран във фонда ще има няколко следващи кръга за събиране на нови инвестиции и на нови финансови средства. Но както казах, с наличните финансови инструменти и ресурс в тези страни това не е възможно да се случи, затова е нужно партньорство с частни капитали, пенсионни фондове, които имат огромен свободен ресурс, който може да се насочи в подобни инвестиции. Но това се прави постепенно на етапи, с ясна инвестиционна визия, програма и пайплан от проекти. Важно е да добавя, че тази инициатива не се конкурира със съществуващи инициативи, нито с политиките на Европейския съюз, нито пък с някакви наши местни вътрешни инфраструктурни програми, напротив, тя е комплементарна и допълва тези инициативи и това беше подчертано много категорично в изказванията на държавните глави, които присъстваха.

Какъв капитал се очаква да бъде събран и реинвестиран в тази връзка за която говорихте?

Очаква се, че в следващите няколко години той ще стигне до около два-три милиарда, постепенно ще се качи на пет, на десет, така че да отговори на всички тези нужди, които регионът има. Но важното и за мен оптимистичното е, че България не за пръв път участва в подобни регионални инициативи – може би помните навремето разговорите в ЦЕФТА (това е Централната европейска инициатива за свободна търговия) преди да станем член на Европейския съюз.

Можем ли да направим едно такова сравнение с такива други инициативи?

Имаме опит в разговори и в партньорства по отношение на външната търговия и мобилизиране на ресурс за финансирането. Друг подобен паралел е Черноморската банка за търговия и развитие, аз съм неин бивш вицепрезидент, пет години съм била в банката от 2006-2010 година. В средата на 90-те черноморското сътрудничество беше много актуална тема. Точно тогава страните – 11 страни-членки на черноморския регион се събраха и решиха да направят своя банка, защото наистина финансовите институции са инструментите, които могат да насочат най-оптимално, най-точно и най-ефективно наличния ресурс да го обединят така, че да го насочат в инвестиции. Това беше банка, а сега е фонд, който пък инвестира в капитала, както вие казахте.

Каква ще бъде ролята на Българската банка за развитие в случващото се?

Инициативата или по-скоро фондът, който управлява ресурсът на тази инициатива е построен така, че 12-те държави, които са в тази инициатива да участват чрез своите банки за развитие, тъй като една държава няма как да извади пари и да ги сложи в този фонд. Нашата роля засега не е да генерираме и да търсим проекти, ние по-скоро опосредстваме комуникациите, подпомагаме техническото изпълнение на административно ниво. Фондът има своя професионален мениджмънт, но искам да подчертая, че ББР като банка за развитие е изключително добре позиционирана да коментира, да подпомага, да мобилизира ресурс, включително и да насърчава и води българския бизнес, който е достатъчно подготвен с проекти и може да кандидатства за финансиране, защото фондът няма да подкрепя стартъпи, той ще финансира бизнес или проекти на бизнеса, които са вече установени и печеливши. Така че, макар да се подкрепят проекти на зелено, да кажем изграждането на един фотоволтаичен парк, компанията, която ще го изгради би трябвало да има някаква история в подобен бизнес. Тук се говори за по-зрели проекти с добра история, с опит в управлението, с добра финансова структура и възвръщаемост. Част от мисията на ББР е да подкрепя, да насочва тези инструменти. Ние вярваме в силата на българския бизнес и вярваме, че той е готов  да се възползва в пълна степен от всички тези инструменти и финанси, които са на разположение.

Според Вас какви са основните предизвикателства, пред които се изправя България в следствие на тази, ако можем така да я наречем, пост ковид икономика?

Едно от предизвикателствата, задълбочено още повече от ковид кризата, е необходимостта от свързваща инфраструктура във всичките й измерения. Не само материална, но включително и не материална, като информационни системи, като комуникации и модерна рамка за реализирането на модерната индустрия. България изостава в своето технологично развитие – в целия този технологичен сектор и въвеждането на тези модерни индустрии.

Защо изоставаме?

Защото това е една екосистема, която, за да се случи и реализира не са достатъчни отделни компоненти. Да, имаме много добри ИТ специалисти, но за да могат да разгърнат потенциала си до един пазарен продукт, трябва да е налице цялата екосистема от подкрепящи в началната фаза на развитие от обучения, от иновации, както и президентът спомена вчера и изтъкна като фокус на българските приоритети в тази инициатива различните етапи на финансиране. Това не е само насочване на част от капитала, една компания расте и минава през множество фази и точно затова това е необходимо да се случи – участие в регионални вериги на доставки, на производство, на компоненти. Но ние вярваме, че огромният потенциал на страната ни ще се разгърне, защото технологичната революция предстои да се случи и България може да се възползва от нея с ясна, точна и добра стратегия.

Цялото участие вижте тук

fixed-button-icon
fixed-button-icon Онлайн банкиране fixed-button-icon Кандидатствай
fixed-button-icon Валутни курсове
fixed-button-icon Лихвени индекси