17.10.2018 ББР е основен партньор за инвестициите по плана "Юнкер"

Стоян Мавродиев, председател на Управителния съвет и Главен Изпълнителен директор на Българска банка за развитие пред в. "БАНКЕРЪ"
 

Преди дни обявихте създаването на Фонд за капиталови инвестиции. В какви предприятия ще инвестира той и при какви условия?

Фондът за капиталови инвестиции ще бъде с широк профил, ще подкрепим перспективните предприемачи без значение дали се занимават с високи технологии или с хранително-вкусова промишленост. Това, което търсим, са добрите бизнес идеи и потенциал за растеж.

Затова не сме поставили ограничение и по отношение етапа на развитие на компанията – фондът може да участва в капитала както на стартиращи фирми, така и в предприятия във фаза на растеж. Оценяваме, че дяловите инвестиции играят различна роля при различните етапи от жизнения цикъл на компаниите – когато говорим за старъпи, тук има нужда от изчистване на концепцията, изготвяне на прототип или бета версия, определяне на пазари, следователно – от менторство и капитал за ускорен растеж. Компаниите с изграден бизнес модел от своя страна имат нужда от допълнителен капитал за изследователска и научна дейност, внедряване на иновации, увеличаване на производствения капацитет, разширяване на дейността. Големият плюс на дяловите инвестиции е, че освен капитал, те предоставят експертен и управленски опит, необходими за развитието на съответните компании. Истината е, че голяма част от бизнеса все още изпитва остър недостиг на добри мениджърски практики и нужда от трансфер на експертни знания и технологично ноу-хау. Това е и една от причините компаниите все по-често да търсят алтернативни източници на средства, които да подкрепят развитието им.

Фондът стартира с 65 млн. лв. капитал и ще може да инвестира до 6,5 млн. лв. в една компания, като ще придобива максимум 34% от капитала на търговското дружество.

Г-н Мавродиев, вече една година заемате длъжността председател на УС и главен изпълнителен директор на Българска банка за развитие. Какви промени настъпиха във визията на банката за нейното бъдещо развитие?

Основната промяна е в схващането за ролята на Българската банка за развитие в подкрепа на българската икономика. Наред с основния си приоритет – финансирането на малките и средни предприятия, ние целим да разширим спектъра на инвестиционните си продукти, като ги насочим към важни за държавата проекти. ББР има потенциала да бъде партньор на правителството и да навлезе в нова сфера на дейност, свързана с ускорен растеж и догонване на развитите икономики. Това е предпоставка за привличането на качествено нов ресурс при реализирането на големи стратегически обекти и публично-частни партньорства. Затова и банката добави в устава си изискванията на европейския регламент, валидни за всички банки в България и в ЕС, което означава, че може да финансира обществено-значими проекти със суми в размер до 25% от капитала си.

В дългосрочен план това ще допринесе за икономическия растеж като цяло и създаването на повече работни места, а тази промяна в политиката на банката ще подготви страната ни за предстоящия период, в който ще спре безвъзмездното финансиране от еврофондовете.

Всъщност това правят банките за развитие по света – подкрепят правителствената политика в изпълнение на стратегически държавни цели, това е и смисълът да има държавна банка. Затова и през последната година установихме много нови международни партньорства и привлякохме значителен ресурс, като този от Китайската банка за развитие. Благодарение на това успешно сътрудничество, Българската банка за развитие може да се превърне в център за инвестиционно банкиране, да даде шанс на много добри проекти, които досега не са намерили реализация заради липса на финансиране.

До вашето идване основният бизнес на банката бе да предоставя ресурс на търговските кредитни институции, с които те да кредитират най-вече малки и средни предприятия. Това ще остане ли като основен фокус в стратегията за банката и за в бъдеще или ще дадете приоритет на прякото кредитиране?

Индиректното финансиране е това, което ни отличава от останалите банки и чрез което на този етап успяваме да преодолеем негативите от липсата на клонова мрежа на ББР. Това за нас е един работещ механизъм и ние ще продължим да полагаме усилия в посока увеличаване броя на банките-партньори по он-лендинг програмите си и да предоставяме дългосрочно финансиране, като избираме тези с най-стабилни финансови резултати.

Проследявайки обаче конюнктурата на пазара на заеми в условията на висока ликвидност, ниска цена на финансиране и леснодостъпен ресурс, анализът на икономическата среда показва, че не можем да залагаме приоритетно на индиректното финансиране. Затова и разработваме нови продукти за директно кредитиране на бизнеса на бизнеса, като този по Плана „Юнкер“, например. Отворени сме и към подкрепа на банкируеми проекти на общинската инфраструктура, проекти за градско развитие и реализацията на стратегически цели и проекти.

Преди време в бизнес средите много се говореше за плана за инвестиции в Европа известен като Плана „Юнкер“. Какви продукти предлага на българския бизнес ББР които да са свързани с този европейски план. Има ли вече сключени договори по тях?

ББР е основен партньор в България на Плана за инвестиции за Европа, като не само предоставяме ресурс на бизнеса, но също оказваме методическа подкрепа за подготовката на проектите. В момента предлагаме два продукта по Плана Юнкер – за индиректно и за директно финансиране.

Он-лендинг програмата ни е с ресурс от 300 млн. евро, осигурен от ББР и ЕИБ. Насочена е към малки, средни и междинни предприятия с персонал до 3 000 души, като финансирането ще се осъществява от 5 търговски банки, а ББР поема до 100% гаранционен ангажимент. Към момента по програмата имаме сключен договор с „Д Банк“ и сме в процес по финализиране на споразуменията и с останалите финансови институции.

Съвсем наскоро представихме и новия си продукт за директно финансиране по Плана „Юнкер“, в момента тече активна информационна кампания за възможностите, които той предлага и интересът от бизнеса е голям.
Планът за инвестиции вече дава първите си окуражителни резултати в Европа, и то благодарение на активното участие на националните промоционални банки и институции. Страната ни е на трето място по усвояване на средства по „Юнкер“ и Българската банка за развитие ще продължи да се утвърждава като важен партньор в този европейски план и ключово звено по европейските инвестиционни програми.

Основният ресурс, с който банката работи, е привлечен от международни финансови институции. Разкажете какви финансови споразумения има ББР с чуждестранни банки, за какви суми, за какъв период от време и с какво предназначение са парите по всеки един от тези договори ако в него по този въпрос има изрична спецификация?

Българската банка за развитие е най-добре позиционираната банка в страната за привличане на средства от международни партньори. В момента ББР има 14 активни договора с 9 международни институции като Банката за развитие към Съвета на Европа, Европейската инвестиционна банка, Кредитанщалт фюр Видерауфбау (KfW), Китайската банка за развитие и др. Банката поддържа работни контакти с ЕБВР, ЕИБ, националните банки за развитие на страните от региона за по-добра координация на сътрудничеството и обмяна на опит за общи проекти.

В последните месеци сключихме и няколко договора с китайски финансови институции – един с Китайската Ексим банка за 50 млн. евро и два с Китайската банка за развитие – за 80 млн. евро и за 1,5 млрд. евро. Те ще дадат възможност при наличие на добри проекти в българската икономика, към тях да се насочи средносрочен ресурс при конкурентни пазарни условия.

Наскоро една от дъщерните структури на ББР – Национален гаранционен фонд отбеляза своята десета годишнина. Как оценявате работата на фонда за този период и какво според вас може да се направи още за да стане той по-ефективен?

Идеята да се създаде такъв фонд, който да улеснява достъпа до финансиране на предприятията и да облекчава условията по кредитите им, бе естествено продължение на мисията на ББР за подкрепа на МСП сектора и създаването на благоприятна среда за развитието на българския бизнес.

Истината е, че в България все още малко се знае за гаранциите като финансов инструмент. Техният принцип обаче, „да се постига повече с по-малко“ е приветстван от европейските икономики. Неслучайно в последните години се наблюдава тенденцията за пренасочване на подходите на финансиране на ЕС от еднократно безвъзмездно финансиране към по-широкото използване на иновативни финансови инструменти като гаранциите например.
В този смисъл гаранционният фонд е естествен финансов посредник за гаранционните инструменти на Европейския съюз в подкрепа на малкия и средния бизнес. Чрез успешното си партньорство с Европейския инвестиционен фонд по програма COSME, НГФ осигури допълнително 40 млн. евро за финансиране на предприятията в България. Смятам, че в бъдеще темата за навлизането на финансовите инструменти ще бъде все по-актуална, а ролята на гаранционните институции като надежден партньор на търговските банки и бизнеса – все по-осезаема.

Резултатите на Националния гаранционен фонд го доказват – за 10 години е свършена отлична работа – фондът е реализирал 9 гаранционни програми в партньорство с 18 търговски банки, подкрепените предприятия са над 8 000, а стойността на гарантираните заеми – над 2 млрд. лв.

 

fixed-button-icon Кандидатствай fixed-button-icon Онлайн банкиране
Валутни курсове
Лихвени индекси
booster imager

Business Booster