18.04.2018 Герасимос Томас: България е на трето място по усвояване на средства от Инвестиционния план за Европа

Интервю на председателя на ЕФСИ с Марта Младенова за програма „Хоризонт“ на БНР

Герасимос Томас: Ние сме подписали 163 транзакции, в които са включени Европейският фонд за стратегически инвестиции чрез Европейската инвестиционна банка и националните публични банки - т.е. банките за развитие, както са популярни в България. Няма единен модел за всички държави, защото всяка от тях има своите специфики и съответно публичните им банки са различни. Представете си, KfW оформя продуктите си по един начин, а Испанската банка за развитие - по съвсем друг, Хърватската - по трети. Българската банка за развитие също има свой собствен подход. Най-важното нещо, което банките за развитие правят, е, че те познават особеностите на всеки местен пазар и могат да помогнат на малки проекти да участват в плана „Юнкер”. За такива проекти е по-трудно да използват възможностите на Европейския стратегически фонд директно чрез Европейската инвестиционна банка в Люксембург. Също така банките за развитие познават много добре местните търговски банки, местния бизнес и могат да помогнат за включването на частен капитал за изграждането на важни проекти, които да бъдат осъществени благодарение на Стратегическия фонд.

- България е сред водещите държави по отношение на проектите, финансирани по плана „Юнкер”. Каква е ролята на Българската банка за развитие?

България има 13 проекта, осъществени чрез Европейския стратегически фонд за инвестиции. Вашата страна е на трето място, когато сравняваме не като абсолютни стойности, а брутен вътрешен продукт на глава от населението. Пред Българската банка за развитие има голям потенциал да разгърне дейността си в проекти, свързани с инфраструктурата и енергийната ефективност. Банката вече разработи нова стратегия, благодарение на която ще може много по-активно да се включи в инфраструктурни проекти.

- Каква е ролята на банките за развитие за по-ефективното структуриране на финансовите инструменти на европейско ниво?

Да, диалогът за политиките на финансиране на проекти с банките за развитие е изключително важен, особено в контекста на изработването на следващата многогодишна финансова рамка. За нас информацията, която ни дават банките за развитие, е ключова, за да структурираме инструментите си след 2020 година. Тук трябва да подчертая и отличната работа на Българското председателство на Съвета на Европейския съюз. Когато говорим за следващата финансова рамка, трябва да обърнем внимание и на бъдещето на Стратегическия фонд, и как банките за развитие да имат по-активна роля в осъществяването на проекти, финансирани чрез него.