24.09.2020 Он-лендинг програмите на ББР еволюират
Малко хора знаят, че сред отличимите функции на банките за развитие е предоставянето на ресурс чрез други финансови институции. Освен за кредитиране, този ресурс може да бъде и хибриден - за споделяне на риска или пък да е под формата на банкова защита при отпускане на заемите. За 21 години от създаването си досега ББР е създала 15 програми за индиректно финансиране чрез 20 търговски банки и 15 небанкови финансови институции в страната. Чрез тях са финансирани или гарантирани заеми на обща стойност над 1,7 млрд. лева. Цифрата е внушителна.
"Банкеръ" разказва подробности по темата.
Банката за развитие е реализирала 15 програми за индиректно финансиране чрез 20 търговски банки и 15 небанкови финансови институции в страната от учредяването си до момента. С тях са сключвани договори за финансиране и гарантиране на обща стойност над 1.7 млрд. лева. Чрез програмите са подкрепени близо 10 000 български малки и средни предприятия.
Тласък на тази дейност на държавната банка дава Законът за ББР, приет през 2008 година. В този период на тежка икономическа криза държавата увеличи целево капитала на институцията с 500 млн. лв., предназначени за индиректно финансиране на МСП.
"Нуждата от подобно финансиране беше осезаема, тъй като повечето търговски банки бяха принудени от конюнктурата да ограничат отпускането на кредити или заемите, които дават да бъдат с по-висока лихва, отразявайки поемания от тях по-висок риск в условията на икономическа криза", припомнят ни от ББР.
Българската банка за развитие е единствената банка у нас, която предоставя индиректно (он-лендинг) финансиране на другите кредитиращи институции.
Става въпрос за предоставянето на финансови улеснения, най-често целеви кредитни линиu към тях, чрез които институциите - посредници формират портфейли от под-сделки в полза на целеви групи крайни получатели. По правило това финансиране е дългосрочно, на атрактивни цени и е предназначено за предоставяне на кредити при предварително определени, по-благоприятни условия – най-вече за малки и средни предприятия.
За да придобием по-добра представа, е важно да уточним, че този тип финансови институции имат два подхода за действие. Единият е процикличен - както се движи пазарът, така действа и Банката за развитие. Другият подход е антицикличен - при него банката се стреми да отговаря на нуждите на пазара, като запълва "празнините" от недостиг на финансиране или на затруднен достъп до такова, без да се стреми към максимизиране печалбата си.
След приемането на Закона за дейността й, ББР показва предназначението си, както и какъв подход е избрала.
"През 2008-а бяха създадени първите две он-лендинг програми на ББР – за МСП и за земеделски производители. Така на банките беше предоставено нисколихвено, дългосрочно финансиране, като кредитните институции бяха задължени или да предоставят в рамките на определен срок заеми на такива предприятия, или да възстановят обратно неизползваното по предназначение финансиране", разказват дългогодишни служители на държавната банка.
Малкият и среден бизнес имаше нужда точно от такива свежи средства, за да "повдигне глава" и да пребори последиците от тогавашната финансова криза от 2008-2009 година.
Впоследствие – през 2011 г. (в сътрудничество с Германската банка за развитие), през 2012 и 2014 година, ББР създава последователно още три програми. Първите две от тях отново са насочени към дребния и среден бизнес, докато третата е секторен продукт – предназначен за земеделските производители.
"Повечето продукти са насочени към малки и средни предприятия, за да обхванат максимално голям брой бизнеси. В този обхват попадат около 90% от предприятията у нас", разясниха стратегията на програмите от ББР.
От държавната банка допълват, че он-лендинг в класическия му вид е по-активно търсен от банките до 2014-2015 година. След което апетитът им към финансов ресурс, който да заемат от Банката за развитие, намалял чувствително, най-вече поради високата ликвидност на пазара.
"Това наложи да се адаптираме към промените. Именно тогава отговорихме на тази липса на интерес към класическо индиректно финансиране с първия си хибриден инструмент – он-лендинг финансиране плюс гаранционен ангажимент", припомнят банкерите.
След тази промяна банките-партньори отново трябвало да раздават кредити на МСП, разликата била, че вече имали защита в лицето на ББР, чрез споделянето на риска от техните загуби.
Другата посока, в която Банката за развитие е трябвало да се адаптира била видът на финансовите посредници и на индиректно финансираните под-сделки.
От 2016 г. Банката започна и утвърди партньорства с финансови посредници небанкови финансови институции, вписани във водения от БНБ регистър на финансовите институции по чл. 3а от Закона за кредитните институции.
От чисто кредитни сделки с крайни получатели МСП, банката преминава и към под-сделки на финансов лизинг, като впоследствие надгражда дейността си с възможност за индиректно финансиране и на сделки на оперативен лизинг.
"Работим предимно с утвърдени финансови посредници. При избора ни водещо е това какъв обем от клиенти могат да поемат партньорите ни, каква е тяхната мрежа за дистрибуция и каква е тяхната способност и потенциал да генерират полза за МСП. Много внимателно гледаме и качеството на портфейлите им", обясниха експертите.
В търсене на нови партньори, нови пазарни ниши и нови възможности да бъде полезна, банката създала и програма, насочена към взаимоспомагателни кредитни кооперации, регистрирани в БНБ. Тези организации, дават заеми на своите членове, които са частни земеделски стопани. Те правят встъпителна вноска в капитала на база, на която биха могли да получат финансиране. Има статистики, според които в Европа земеделските стопани се финансират в много голяма степен чрез институции, работещи на принципа на кредитни кооперации. "ББР намира своята роля тук, защото тези кредитни кооперации обикновено получават финансиране отвън, а не от България. И когато това финансиране намалява, се редуцират и техните възможности за развитие на дейността им, тъй като по правило небанковите финансови институции, като извършващи конкурентна на търговските банки дейност, по-рядко получават атрактивно финансиране от тях“, обясняват от ББР, стъпвайки на предоставената от кредитите кооперации информация.
Законоустановен принцип е, че държавната банка трябва да действа по правилото на пазарната съвместимост и за това подобни организации не са й съперници.
"Ние не измерваме резултатите си с търговските банки, не се стремим към максимизиране на печалбата си, не си поставяме за цел привличането на клиенти за сметка на другите. Бидейки инструмент на държавата, се стремим да влизаме там, където има някаква неоптимална пазарна ситуация, характерна с недостиг на заемен ресурс или на предоставяно от кредитополучателите обезпечение, респективно с неудовлетворено търсене и затруднен достъп до финансиране. В случая небанковите финансови институции, включително и кредитните кооперации се очертават като потенциални, естествени партньори в он лендинга, макар и в много по-малък мащаб, сравнено с търговските банки и предлаганите от тях на пазара продукти за МСП", споделят от ББР.
В повечето програми на ББР има една важна особеност – залагането на максимална цена по предоставянето на финансиране на крайните получатели. Иначе казано, има максимална печалба, която банките и небанковите финансови посредници могат да си позволят да правят спрямо клиентите си. Вземайки ресурс от ББР, те трябва да съобразяват прихода и изискванията си за обезпеченост, с ограниченията по съответната он-лендинг програма. "Нашата философия е, че за да се ползва някой от този по-евтин и дългосрочен финансов ресурс или кредитна защита ще трябва да прехвърли тази полза и към крайните получатели - малките и средните предприятия. Не да запази при себе си по-доброто условие, а да го прехвърли към своите клиенти", обясняват от ББР. Важно е да уточним, че максимално допустимите лихвени проценти или процент годишни разходи на крайните получатели са сред основните рамкови условия, задавани по програмите на Банката за развитие.
Българският малък и среден бизнес може да закупи на много приемливи цени активи и оборудване, благодарение на он-лендинг програмата "Лизинг Лайн". Тя е насочена към всички лизингови дружества, вписани в регистъра на БНБ. Те, от своя страна, трябва да предоставят ресурса на български компании, които желаят да закупят движимо имущество за своя малък и среден бизнес. Стартовият бюджет на програмата е 25 000 евро, като до момента с посредниците са договорени 42 млн. лева. Максималният размер на кредитите за лизинг на машини и техника е до 500 000 евро. Годишният процент на разходите (ГПР) или цената на финансирането за крайните лизингополучатели, заедно с таксите за управление и за разглеждане, не може да надвишава 6.5 на сто.
Програмата ОЛ/4/МСП за оперативен лизинг е продължение и разширение на възможностите по програмата за финансов лизинг. Идеята е чрез нея да се облекчат условията за ползване на оперативен лизинг на машини и техника за малки и средни предприятия.
"Оперативният лизинг навлиза все по-сериозно като услуга в България и Програмата намери точното време за стартирането си. За съжаление избухването на епидемията от Ковид 19 промени много ситуацията в последствие", обясниха от ББР. Стартовият бюджет на програмата е 30 млн. евро, като към момента банката си партнира с
двама финансови посредника, сключвайки договори за малко над 6 млн. евро.
Другата програма на ББР, от която може да се възползва индиректно бизнесът е "Косме+".
"При нея ББР, с подкрепата на Европейския инвестиционен фонд, продължава своята традиция, като освен он-лендинг финансиране, поема в полза на партньорите си още по-висок процент на гаранционен ангажимент. Иначе казано, ББР осигурява евтин и дългосрочен ресурс на финансовите посредници, като ги задължава с него да сключват отново дългосрочни под-сделки с МСП и при нормирани максимални лихвени проценти. От друга страна ББР поема гаранционен ангажимент към финансовите посредници - при предсрочна изискуемост по под сделка ББР да поеме до 60% от загубата на финансовия посредник спрямо малкото и средно предприятие", обясниха от ББР.
От банката допълниха, че програмата дава комфорт на партньорите на ББР, като увеличава апетита им за поемане на риск и за финансиране, и ги стимулира да бъдат по-отворени към бизнеса.
В тази програма ББР има партньори, както сред банките, така и сред небанковите финансови институции. До момента по нея са договорени 52 млн. лева.
ББР отчита успешното представяне на търговските банки партньори при индиректното финансиране на малкия и среден бизнес чрез програмата "НАПРЕД". Нейният бюджет е 150 млн. лева. Максимален размер на индивидуалните експозиции към крайните получатели е 3 млн. лева. С партньорите по програмата – БАКБ, Инвестбанк, Пощенска банка и Търговска банка Д са договорени – 140 млн. лева.
Банката за развитие работи и по он-лендинг програмата за кредитни кооперации на частни земеделски стопани.Стартовият бюджет на тази програма е 15 млн. лева. Максималният размер на кредита за инвестиционно и оборотно финансиране на земеделските стопани-членове на кредитните кооперации е 50 хил. лева. Годишният лихвен процент не може да надвишава 8.5 процента. А общият размер на таксите и комисионите не следва да надвишава 1% годишно.
Доказателство, че програмите на ББР се трансформират спрямо пазара са последните й две COVID програми.
"Двете ни COVID програми, които изпълняваме по мандат на правителството, са ориентирани към физически лица и МСП. Там отново, отговаряйки на потребностите на търговските банки, не предлагаме заемане на ресурс, а даваме гаранции", разясняват от ББР. При тях няма финансов ресурс, който се предоставя на банките, а само кредитна защита, каквато е портфейлната гаранция.
Тъй като по тези програми ББР работи по решение на правителството, те не са типични пазарни продукти, но в момента са много актуални и са във фокуса на засилен интерес.
Програмата, насочена към хората, пострадали от пандемията, осигурява портфейлни гаранции в полза на търговските банки, които предоставят безлихвени кредити до 4 500 лева. По нея ББР предоставя гаранции за близо 170 млн. лева.
По последни данни, към 14 септември търговските банки-партньори - Алианц банк, Банка ДСК,
Инвестбанк, Интернешънъл Асет Банк, ОББ, Общинска банка, Първа инвестиционна банка, Пощенска банка, Райфайзенбанк, Търговска банка Д, Централна кооперативна банка и УниКредит Булбанк, са одобрили 17 907 искания за близо 75 млн. лева.
За първите 5 месеца от старта на програмата са постъпили над 29 000 искания. Над 70 на сто от тях са на лица на трудов договор, а останалите са на самоосигуряващи се. Към този момент в обработка са още 1 215 искания. Средната стойност на одобрените заеми е 4 225 лева. Срокът за кандидатстване е до края на 2020 година.
COVID-програмата, насочена към компаниите, изпитали затруднения през 2020 г. заради пандемията, предвижда гаранции за близо 650 млн. лева. Компаниите, възползвали се от мярката до този момент, оперират в най-засегнатите от пандемията сектори, а именно транспорт, туризъм, хотелиерство и ресторантьорство, търговия на едро.
Кредитите са до 300 000 лв., като могат да се гарантират както нови, така и съществуващи експозиции. Заемите са с възможност за дълъг гратисен период - до 3 години, и се отпускат при облекчени изисквания за предоставяно от кредитополучателите обезпечение – не повече от 20% от размера на търсеното финансиране.
От Банката за развитие споделиха, че пускат и нова програма - "БРОД", която е продължение на програмата "Косме+". Ресурсът й е 20 млн. евро, но има възможност за неговото увеличение.
"В момента набираме оферти. За сега интерес проявяват партньорите, с които ББР вече работи. С тях съумяхме да установим добри партньорски отношения. Очакваме да се включат повече небанкови финансови институции, тъй като те имат потребност от дългосрочно и нисколихвено финансиране, което в общия случай по-трудно си набавят от търговските банки. Намерили сме тази ниша и типично в мисията на една банка за развитие работим в нея", разказват от ББР.
