15.07.2019 Стоян Мавродиев пред "24 часа": Няма аргументи за покачване на лихвите до 2020 г.

Очаквам бизнесът да продължи да ползва изгодни кредити, казва главният изпълнителен директор на Българската банка за развитие.

 

- Г-н Мавродиев, когато говорим за банки, въпросът, който вълнува най-много всеки българин, е ясен – свършват ли скоро ниските лихви? От лятото на миналата година банкерите говорят, че се очаква да започне постепенното им вдигане.

- Моето мнение винаги е било различно, а именно, че няма лесен начин за вдигане на лихвите в еврозоната, САЩ, да не говорим за Япония. Системата привиква към тези нива и този път те продължиха доста дълго. А малки държави като България, още повече че сме и във валутен борд, сме като скачен съд на еврозоната Според мен осезателно покачване на лихвите преди края на 2020 г. няма да има. В САЩ този процес на затягане на паричната политика беше започнал, тъй като те могат да си го позволят най-лесно – икономиката им е най-силна, енергийно вече са независими, банковата им система, изглежда, се възстановява добре след кризата. Но стигнаха донякъде и ето - от месец-два вече се говори за обръщане на курса и връщане към ниските лихви. В еврозоната подобни опити не бяха правени, тук се обмисля дори задълбочаване на паричните стимули поради редица структурни проблеми, които ЕЦБ идентифицира много правилно. Виждате, че през последните дни пазарите ясно видяха предпоставки и за един вид валутен конфликт между големите икономики, прикрит зад опити да се засили конкурентоспособността на износа им чрез отслабване на валутите. Като добавите и чисто политическия аспект, не виждам нито един аргумент да очакваме съществено покачване на лихвите в обозримо бъдеще.

- Наскоро българското правителство пое нов дълг за 300 млн. лв. и постигна рекордно ниски лихви. Това част ли е от този процес?

- Да. Българските правителства през последните години водят разумна финансова политика, възползвайки се от периода на ниски лихви. Така те рефинансират стари дългове на многократно по-висока лихва с нови на по-ниска. Това освобождава ресурс за нови публични инвестиции, което подкрепя икономиката и реализираме добър ръст от 3-4% годишно. Премиерът Борисов многократно посочва, че съотношението между размерите на дълга ни и на икономиката намалява. Именно това е най-важното, когато се коментира дългът – какъв е относителният му дял. Ще ви дам един пример: ако сте взели ипотечен кредит за жилище преди 10 години, лихвата ви вероятно е била около 6%. Днес банките ще ви предложат под 3%. Ще изтеглите нов кредит, но с него ще погасите стария и ще имате по-малка месечна вноска, което индиректно ще повиши доходите ви. Същото е и с държавата.

- Какво означава това за България? Още повече евтини кредити и депозити с ниска доходност? Добра новина за бизнеса и лоша новина за спестяващите?

- Аз бих се въздържал да определям кое е добра и лоша новина, защото неминуемо ще влезем в теоретичен икономически спор. Очаквам бизнесът да продължи да има насреща банки с предложения за изгодни кредити. И Българската банка за развитие неминуемо ще е сред тях – както знаете, през последната година договорихме над 1,7 млрд. евро привлечен ресурс на добра цена Що се отнася до спестяващите, те трудно ще намерят доходност в банките.

- Ще доведат ли днешните търговски войни до рецесия и как ще се отразят на България? Кой е прав и кой е крив в тези спорове?

- Интересен факт е, че България традиционно прилага практики на свободната търговия и това ни е носило много позитиви. Що се отнася до търговските спорове, аз не бих прибързал да заклеймявам която и да било страна по тях. От една страна е Европа, която иска повече правила и продължаване на вече утвърдените през последните десетилетия принципи. От друга, днес е САЩ, където администрацията се фокусира върху конкретни резултати и дава приоритет на двустранните договорености. Имаме и Китай, който се чувства комфортно със статуквото и изглежда предпочита да няма никакви промени. Засега търговските спорове са именно спорове и нямат съществен ефект върху търговските обеми – през 2017 г. световната търговия е нараснала с около 4,5%, а световният БВП с 3%. През 2018 и двете растат с около 3%. Тоест, към момента няма напрежения на ниво криза.

- Все пак, покрай Брекзит, споровете на Тръмп с Китай и ЕС, постоянните препирни около цената на петрола все по-често се говори директно и за нова икономическа криза?

- Когато си говорим за рецесия и криза някъде в бъдеще, винаги се сещам за вица, че икономистът е човек, който ще ви предскаже точно какво ще се случи следващия месец и след това ще ви обясни точно защо не се е случило. Мисля, че беше практически почти невъзможно някой да предскаже големите кризи от 2001-а, 2008-а и т.н., така че и трудно бихме могли да предскажем следващата. Да, можем да посочим какво ни притеснява днес - въпросителните около спадащите индекси на производството в Германия и САЩ през последните месеци, неяснотите около Брекзит и особено Брекзит без сделка, останали ли са мощни инструменти на централните банки, за да подкрепят икономиките в нужда и т.н. Няма лесни отговори на тези въпроси. А сложните отговори пораждат прости, но често непредвидими политически реакции сред избирателите. Според мен търговските спорове трябва да се решат час по-скоро и да бъдат обяснени на хората възможно най-достъпно. В противен случай наистина бихме имали причини да се притесняваме. Според мен за Европа по-голямата опасност в краткосрочен план не е рецесия или нова остра криза, а някакъв вид на това, което икономистите наричат “японски сценарий от 90-те” - дълъг период на стагнация, който да скъси преднината, която Европа все още има пред динамичните днес американски и азиатски икономики.

- В България как се усещат подобни проблеми в европейската и световната икономика?

- Винаги забавено, тъй като износът през последните години е основен мотор на българския растеж. Изнасяйки огромен обем машинни, автомобилни компоненти и електроника, нашият бизнес получава поръчки с година напред и съответно ние имаме около година забавен ефект при сътресения в развитите икономики Например световната финансова криза започна през 2007-а в САЩ, но достигна България едва в края на 2008 г. като силният ефект се усети дори месеци по-късно. Така че, интересуващите се конкретно от тази тема по-скоро трябва да анализират състоянието на развитите икономики и да се вълнуват от процесите там, прогнозирайки и правейки си изводите за икономиката на България през следващата година.

- Преди година и половина пред нашата медия казахте, че мандатът на ББР за стимулиране на малкия и средния бизнес вече е преизпълнен в миналото и банката може да вземе пример от други насърчителни банки, подкрепяйки мащабни инфраструктурни проекти. Тръгнахте ли в тази посока? Не е тайна, че към ББР непрекъснато има упреци, че не кредитира само и единствено малкия бизнес?

- В същото интервю отново говорих за политиката на централните банки за поддържане на ниски лихвени равнища и създаване на свръхликвидност в икономиката. Това ограничава възможностите на ББР както да предоставя финансиране за бизнеса през търговските банки, така и да бъде конкурентна по отношение на директното кредитиране. ББР е създадена преди 20 години, когато държавният ресурс в нея е бил по-евтин от този на останалите кредитни институции и те са имали интерес към него. Днес много от банките с чуждестранни собственици в еврозоната ползват по-евтин ресурс от този на ББР. Така нашите цели и основни инструменти се променят. Банката може да е конкурентна като предоставя по-дълъг срок на кредитите или като споделя кредитния риск с търговските банки и така улеснява отпускането на заеми за бизнеса. Неслучайно даваме пример с инструментите на банките за развитие по света, които финансират ключови за държавите инфраструктурни проекти.

- Успяхте ли вече да финансирате подобни проекти?

- Да, вече реализирахме няколко мащабни инвестиции. Например обновяването на дигиталната инфраструктура на един от телекомите – с наша помощ в България ще бъдат обновени цели оптични магистрали и държавата ни ще продължи да бъде сред страните с най-бърз интернет в цял свят. Имаме вече опит и в инфраструктурното строителство. Подобни инфраструктурни кредити са не само важни за икономиката, но и изгодни за Българска банка за развитие, тъй като са с първокласно обезпечение – ценни и ликвидни материални активи, както и стабилни парични потоци от дългосрочни договори, неколкократно надхвърлящи стойността на самия кредит.

 

Линк към интервюто във вестник "24 часа" вижте тук

fixed-button-icon Кандидатствай fixed-button-icon Онлайн банкиране
Валутни курсове
Лихвени индекси
booster imager

Business Booster