25.02.2019 Стоян Мавродиев в интервю за в. "24 часа": "ББР е сред лидерите по ръст на кредити към бизнеса"
През 2018 г. държавната банка даде над 3 пъти повече нови кредити за българския бизнес и договори рекорден ресурс от Китай
Магистър по право от СУ „Св. Климент Охридски" и магистър по финанси от УНСС
Обучавал се е в Международната данъчна академия в Амстердам и Международната програма за лидери към Държавния департамент на САЩ
Зам.-председател на икономическата комисия и член на бюджетната в 41-ото НС
От 2010 до 2016 г. е председател на Комисията за финансов надзор
Член на борда на директорите в редица международни организации
От октомври 2017 година е председател на УС и главен изпълнителен директор на Българската банка за развитие
***
- Господин Мавродиев, 2018-а бе една от най-успешните години за банковия сектор, печалбите и активите на повечето банки продължават да се увеличават. Как се позиционира Българска банка за развитие в тази тенденция?
- Сътворихме най-силната година в историята на ББР, а тази година тя ще навърши юбилейните 20.
Превърнахме се във финансова група, в която влизат вече пет дъщерни дружества - Микрофинансиращата институция „Джобс", Националният гаранционен фонд, новосъздадените Фонд за капиталови инвестиции и дружествата „ББР Лизинг" и „ББР Факто-ринг". Разраснахме дейността на банката - за последната година активите й скочиха с 552 млн. лв. и надхвърлиха 3 млрд. лв. Сключихме договора с Китай за рекордната сума от 1,5 млрд. евро, което имаше широк отзвук и ще подпомогне българския бизнес.
За 2018-а ББР е сред лидерите по ръст на кредити към бизнеса. В рамките на една година, откакто поех управлението на държавната банка, успяхме да активизираме кредитната й дейност. Отпуснати бяха над 400 млн. лв. директни кредити за българския бизнес, като те са над 3 пъти повече в сравнение с 2017 г. Работим активно и по няколко онлендинг програми с търговските банки и небанковите финансови институции. Разрешените кредити по тях се увеличиха четири пъти, а броят на подкрепените малки и средни предприятия достигна 500.
Като публична финансова институция продължаваме мисията си в подкрепа на българските предприятия и повече от 70% от отпуснатите директни заеми са насочени към МСП сектора. Наскоро представихме и нов кредит - директно финансиране по Плана „Юнкер" за микро-, малки, средни и междинни предприятия. Както знаете, ББР е основен партньор в България на Плана за инвестиции за Европа, като не само предоставяме ресурс на бизнеса, но и оказваме методическа подкрепа за подготовката на проектите.
Спазвайки консервативните принципи при оценка на кредитния риск, ББР успя да намали дела на кредити в прос-рочие над 90 дни от 9,7% през 2017 на 7,1% в края на 2018 г. Утвърдихме се и като предпочитан трезор за съхранение на временно свободните парични средства на предприятия с държавно участие. Привлечените депозити от клиенти, различни от кредитни институции, нараснаха от 791 млн. лв. на 13 млрд. лв. - почти двойно.
- В средата на 2018 г. подписахте рамково споразумение с Китайската банка за развитие за 1,5 млрд. евро. Успяхте ли да договорите първи сделки за усвояването на тези средства?
- Да, споразумението за този рекорден по размери ресурс от Китай е успех не само за мен и моя екип, но и за целия български банков сектор и респективно за бизнеса на страната ни. Успех, който дължим на изключителното партньорство между ББР и КБР и на няколкомесечните ни преговори с Китай, откакто съм начело на банката. Успяхме да привлечем за България 1,5 милиарда от предоставените 2 млрд. евро за държавите от Централна и Източна Европа в рамките на инициативата на 16+1. Това е повече от целия привлечен ресурс в досегашната 20-годи-шна история на Българската банка за развитие. В рамките на това споразумение в следващите 5 години регулярно ще договаряме финансирането, нужно за подпомагане на бизнеса и икономиката в България. В края на 2018-а първите усвоявания по тази линия станаха факт.
- Освен по линия на Китайската банка за развитие ББР успява ли да привлече още ресурс от свои партньорски финансови институции и в каква посока ще се стремите да го насочите?
- Българската банка за развитие е най-добре позиционираната банка в страната за привличане на средства от международни партньори. В момента имаме 13 договора с 8 международни институции, като Банката за развитие към Съвета на Европа, Европейската инвестиционна банка, Немската банка за развитие Кредитанщалт фюр Видерауфбау (KfW), Китайската банка за развитие и др.
Освен за ресурса от 1,5 млрд. евро през последната година сключихме още два нови договора с международни финансови институции - един с китайската Ексим банка за 50 млн. евро и отново с Китайската банка за развитие (КБР) за още 80 млн. евро. Тези средства ще се използват за подкрепа на малкия и средния бизнес, за съвместно кредитиране от ББР и КБР, синдикирани заеми, проектно финансиране, участие във фондове за дялово финансиране, подкрепа на проекти от взаимен интерес и др. В сравнение с договорения през 2017 година от ББР ресурс от 130 милиона евро виждате, че увеличението е над 10 пъти.
- В края на 2018 г. обявихте, че ББР навлиза в сферата на дяловите инвестиции - безспорно подценявани в нашата държава през изминалите 3 десетилетия. Бихте ли дали повече подробности как ще функционира новият Фонд за капиталови инвестиции?
- Проучванията показват, че и в България, и в Европа има финансиране за създаване на стартиращи компании, но липсва достатъчно дялов капитал за растеж. Чрез нашия Фонд за дялови инвестиции планираме да запълним тази липса и да подкрепим конкурентоспособността на предприятията с допълнителни средства за разширяване на бизнеса, научноизследователска и развойна дейност, с експертен и управленски опит и добри мениджърски практики.
Фондът на ББР ще бъде с доста широк обхват и ще може да участва в капитала както на стартиращи малки и средни компании, така и на предприятия във фаза на растеж. Няма да се концентрираме върху определени сектори. Дяловите инвестиции като цяло допълват избора от инструменти за финансиране на бързо растящите компании, каквито има във всички сфери. Водещо при нас ще е желанието за развитие, потенциалът на идеите за стартъпите, а при работещите предприятия - екипът, опитът и постигнатите до момента резултати. Предстои фондът да заработи през тази година и се радвам, че създаваме нови възможности в подкрепа на малките и средните предприятия. В началото на т.г. в подкрепа на българския бизнес ще стартират и още две дъщерни дружества на банката - „ББР Лизинг" и „ББР Факторинг".
- Вече споменахте, че Българската банка за развитие също следва общата тенденция на повишаване на печалбите и активите в системата. Какво стои зад този процес и какви по-точно са финансовите резултати на ББР?
- Банката ни отчита значително увеличение на печалбата - по предварителните ни данни тя е в размер на 43 млн. лв. преди данъци. За сравнение през 2017-а бе 22,3 млн. лв. Поддържаме най-високите нива на ликвидност и капиталова адекватност в българската банкова система: капиталовата ни адекватност възлиза на 403% при средно 20%, като коефициентът на ликвидно покритие е над 1300 при средно 228%. Но искам да подчертая, че като държавна банка ние не се стремим на всяка цена да максимизираме печалбата, защото мисията ни е да подпомагаме икономическия растеж и стратегията на правителството в тази посока. Стремежът ни е да отговаряме на потребностите на бизнеса с нови продукти, при по-добри и гъвкави условия, по-ниски лихви и изисквания за обезпечения.
Действително изминалата година бе поредната добра за банковия сектор и за икономиката. Повишената икономическа активност допринесе за нарастването на вътрешното търсене, което в комбинация с ниските лихви по кредитите създаде предпоставки за разширяване на кредитната дейност. През 2018 г. брутният ни вътрешен продукт за първи път надмина 100 млрд. лв. Активите на банковата система също за първи път достигнаха ниво от над 100 млрд. лв. Качеството на банковите активи и портфейли отчете осезаемо подобрение, като делът на просрочените и необслужвани кредити намаля. Българската банка за развитие, спазвайки консервативните принципи при оценка на кредитния риск, също успя да намали дела на кредити в просрочие над 90 дни в кредитния портфейл с 2,6%.
По-високата кредитна дейност влияе благотворно на обема на лихвените приходи и доходността на банките. Възвръщаемостта на активите и на капитала към средата на миналата година е на нива, надхвърлящи средните за ЕС. Печалбата на банките за полугодието бе с 213% по-висока спрямо същия период на миналата година, а по показател възвръщаемост на капитала - 133%, българският банков сектор е на едно от първите места сред европейските банки.
Подобна е картината и в реалния сектор, където растежът изпреварва средния за ЕС, а ръстът на доходите е вторият най-висок за целия ЕС. Много фактори имат роля и значение за положителното развитие и резултати. Сред тях може да отбележим позитивните ефекти от членството на страната ни в ЕС, разумната икономическа политика на българското правителство, устойчивата фискална рамка, политическата стабилност и растящата конкурентоспособност на нашето предприемачество.
Положителен принос има макропруденциалната политика и практика на БНБ, съчетана с постоянно подобряване на надзорните и други функции на централната банка.
- Според вас как ще се отразят на пазара започналите оценки на активи и стрес тестове на системните банки в България като стъпка към присъединяването ни към еврозоната?
- Подготовката за присъединяване към Банковия съюз и включване във Валутен механизъм II, както процесът на присъединяване към ЕС, изисква хармонизация на българското законодателство и регулаторна среда с тези в еврозоната. Този път фокусът е върху законодателството и регулациите за банковия и финансов сектор. Важен е и анализът доколко банките са достатъчно капитализирани, за да устояват на неблагоприятни икономически шокове.
През тази година ще започне прилагането на няколко нови регулации в това отношение, в т.ч. насоките на Европейския банков орган.
Финансовите пазари реагират положително на това - кредитният рейтинг за страната ни е висок и с перспектива за допълнително повишение при включване на българския лев във Валутен механизъм II, докато пазарните рискови премии по държавните облигации на България са на най-ниските си исторически нива и отразяват тази позитивна перспектива за развитието на икономиката ни. Всичко това спомага за нарастване на доверието в българската банкова система, която е сред най-добре капитализираните и стабилни в целия Европейски съюз.
- Многократно българските банки предупреждаваха, че през 2019 г. се очакват първите стъпки към повишаването на лихвите по кредити. Как това ще се отрази на пазара и има ли опасност от повишаване на лошите кредити?
- Пазарният консенсус е за плавно и бавно нормализиране на лихвените нива в Европа, като у нас очакваме да се отрази през втората половина на следващата година. В основата на този процес е нормализацията на монетарната политика на Европейската централна банка. Тя, както е известно, се придържа стриктно към практиката достатъчно навреме да сигнализира курса на паричната си политика, с цел по-голяма предвидимост и стабилност.
БНБ също обяви предварително решението си за активиране на антицикличния капиталов буфер през настоящата година, с което се разширява наборът от инструменти за управление на рисковете. В тази връзка очакваме един достатъчно плавен и бавен процес на лихвена нормализация. Банковият сектор у нас и публичните финанси са в добра форма и имат нужните резерви да посрещнат евентуално циклично забавяне на икономическия растеж в Европа или в по-глобален план.
Нашата финансова група също подготвя инструменти, с които да подпомогне българския бизнес в това отношение. Например през 2018 г. дъщерното дружество на ББР Национален гаранционен фонд увеличи размера на гарантирания портфейл с 20%.
Сключихме и първото споразумение по Програма COSME+ за подкрепа на малкия и средния бизнес с Българо-американска кредитна банка и стартирахме отпускането на кредити за МСП, които могат да получат до 150 000 евро на преференциални условия. Тази програма се осъществява с подкрепата на Европейския фонд за стратегически инвестиции и дава гаранционно улеснение и контра-гаранция при финансиране на малките и средните предприятия. Много активно работим и по он-лендинг програмите, където имаме увеличение над 4 пъти на разрешените кредити.
- Несъмнено многократно сте чували въпроса как да реагираме, когато имаме малък или среден депозит, а инфлацията и банковите такси не просто зануляват доходността, но и започват да изяждат спестяванията Какъв е вашият съвет към българите с депозити, които гледат все по-критично към почти нулевите лихви?
- Когато бизнесът или семейният бюджет са поставени на здрава основа и с натрупани резерви, икономическите промени могат да открият нови възможности за развитие. Що се касае до спестяванията на хората, днес достъпът до капиталови инвестиционни продукти и пазари е несравнимо по-широк, отколкото допреди само 10-15 години. Тези нови възможности крият обаче и нови рискове. Търсенето на по-висока доходност неизменно е свързано с готовност за поемане на по-голям риск, което изисква специални знания и умения.
Трябва да отбележим, че в цял свят нарастват изискванията за постоянно инвестиране в образование и повишаване на квалификацията на всеки от нас. При инвестициите по принцип има по-голяма вероятност за успех и доходност, когато са правилно насочени за посрещането на реални нужди в стопанската дейност. Основната тема, по която говориха работодателите и анализаторите у нас през изминалата година, е тъкмо нуждата от все повече и по-високо квалифицирани специалисти и участници на пазара на труда. Така че личната инвестиция в образование, в личностно развитие, в повишаване на уменията и квалификациите ни винаги е добра и се отплаща, щом е ориентирана към реалните потребности на икономиката и е адекватна на търсенето на трудовия пазар.
