search-icon

17.08.2021 Зелената сделка е голям шанс за страната ни

Илия Лингорски, главен икономист на ББР, в интервю на Любомир Грозданов

Господин Лингорски, как ще се отрази Европейската зелена сделка върху икономиката на България? Какви макроикономически ефекти да очакваме?

Зелената сделка е голям шанс за страната ни. Тя може да бъде катализаторът, който ни е нужен, за да ускорим икономическия растеж и да повишим чувствително технологичното ниво на бизнеса и на всички икономически и социални дейности. От една страна, чрез Зелената сделка в икономиката ще влязат много инвестиции, финансирани по Плана за инвестиции за устойчива Европа, в секторите енергетика, индустрия, инфраструктура, транспорт и околна среда, което ще мобилизира също много частни инвестиции. Очакванията са за инвестиции от над 1 трилион евро за ЕС за период от десет години, като ЕС ще осигури малко над 500 млрд. евро, а привлечените частни инвестиции ще бъдат поне още толкова. Дори е реалистично да бъдат и повече.

От друга страна, Зелената сделка ще стимулира повишаването на конкурентоспособността на българската икономика, особено в частта на енергийната ефективност. От  години страната ни е с най-ниската енергийна ефективност в ЕС, като потреблението на енергия за производството на единица БВП е три пъти по-високо от средното за Съюза. Винаги когато говорим днес за зелен икономически преход, не трябва да забравяме, че на първо място говорим за технологична, а не толкова за ресурсна трансформация. А това е нужно на икономиката ни, за да сме конкурентни и в бъдеще, но не предимно на ценова база.

Конкретните финансови механизми не са напълно структурирани все още, но Вие споменахте частните инвестиции. Затова ще Ви попитам каква ще бъде ролята на финансовата система и в частност на банките при финансирането на зелените инвестиции?

В ЕС, а също и в България, банковата система доминира финансовата система. Финансирането на дружествата както за инвестиции, така и за оборотни средства, се осигурява предимно от банките. Затова е съвсем естествено банките да имат ключова роля при финансирането на частните инвестиции, които да допълват онези, които са осигурени по Зелената сделка.

Тук трябва да обърна внимание, че скоростта, с която частните банки ще се включат във финансирането на зелените инвестиции, не е задължително да бъде същата, която е нужна, за да се постигнат съответните инвестиции за определен период. Все пак тези инвестиции са с по-дълъг хоризонт спрямо обикновения риск при търговското кредитиране. Също имат по-голям риск, защото се включват допълнителни показатели, свързани с ефективност, ефикасност и опазването на околната среда.

Не на последно място, банките могат да генерират печалби в средносрочен и дългосрочен план, а не в краткосрочен план, докато финансирането им е предимно краткосрочно. Въпреки че повечето банки вече възприеха курса на зелено и социално-отговорно кредитиране, тези три фактора не им позволяват да се разгърнат напълно в дейността си, според изискванията за скорост и обеми, които ще се определят от пазара.

Тогава какво е решението на този проблем?

Частните банки ще имат нужда от помощ от страна на държавата, но не директна, а чрез банките за развитие. Банките за развитие ще бъдат ключовият инструмент за гарантиране и улесняване на дългосрочните зелени инвестиции. Без значение ще е дали банките за развитие директно отпускат зелени кредити, структурирани специално за малки и средни предприятия или чрез издаването на гаранции към частните търговски банки, които след това да кредитират зелените инвестиционни проекти.

В тази връзка може ли да очакваме появата на нови иновативни бизнес модели в сектор енергетика и индустрия?

Във финансите също има много иновации и затова е почти сигурно, че ще се появят нови модели. От гледна точка на финансирането, енергетиката доскоро се приемаше като еквивалент на инвестициите в недвижими имоти, които имаха сигурен регулярен доход. Пазарите на енергия в последните три години обаче се държат като пазарите на някои финансови активи. На този обичайно спокоен пазар се прояви висока волатилност, което промени значително рисковия профил и профила на доходите в този сектор. Видяхме отрицателни стойности на цената на петрола, а дневно изменение от 5% - 10% на цените на природния газ, въглеродните емисии и електроенергията е нещо като новата нормалност. И всичко това до голяма степен е свързано и с дигитализацията на финансовия сектор, което неминуемо ще провокира бърза дигитализация в енергетиката, в индустрията, в услугите и дори в селското стопанство.

Ще видим много инвестиции точно в реалната икономика, която ще помогне за по-ефикасното използване на енергията. С голямата волатилност на цените на енергията осигуряването на сигурно енергийно потребление на цена, която е известна и фиксирана предварително за дълъг период от време, става все по-скъпо и непосилно. Затова отделните бизнеси ще бъдат принудени да намират решения, които задължително ще включват дигитализация и зелени инвестиции.

Енергетиката и дигитализацията са основни теми и на инициативата „Три морета“, в която България участва. Има ли синергия между тази инициатива и Зелената сделка, и може ли България да се възползва и от двете?

Синергията между двете е факт. Нещо повече, инициативата „Три морета” отлично допълва Зелената сделка, като включва нов инструмент – дяловите частни инвестиции в дружества и проекти през Инвестиционния фонд към инициативата, в който България чрез Българската банка за развитие също е акционер. Инвестиционният фокус на Фонда е в секторите енергетика, транспорт и дигитализация.

Този фонд може да мобилизира частни дялови инвестиции в тези сектори, които попадат и във фокуса на Зелената сделка. Налице е първата сделка на Фонда в България, в сектора на възобновяемата енергия. Сигурен съм, че ще последват и други в следващите месеци. В тази връзка, за нас е много важно да се структурират подходящи инвестиционни проекти, в които Фондът да може да инвестира. Затова обаче са ни необходими идеи и още човешки ресурси, които да се включат в разработването на проекти.

Подготвени ли са абсолвентите да бъдат двигател на прехода през следващите години? Какви са основните умения, които следва да притежават?

Вече споменах, че във финансите има много иновации, но те не биха били възможни без доброто познаване на старите модели. Радостен съм, че абсолвентите, от които между другото имам отлични впечатления, имат високи познания за настоящите и миналите модели за финансиране. Затова си мисля, че ще им бъде лесно да иновират и създават нови неща. Определено не трябва да се страхуват от новото и е задължително да изучават какво се случва по света. Не трябва да спират да учат, да се дигитализират и да провокират и изпитват през целия си професионален, предприемачески или академичен път дадената им свише креативност и любознателност.

 

 Илия Лингорски е главен икономист на Българската банка за развитие и съпредседател на Комитета по енергетика, инфраструктура и публично-частно партньорство на Европейската лига за икономическо сътрудничество. Опитът му през последните 25 години е в инвестиционното банкиране, проектното финансиране, туризма, енергетиката, публичните финанси, международните финансови институции и академичната дейност. Служил е като заместник-министър на финансите и ръководител на Държавното съкровище в кабинета Сакс-Кобург-Гота, подуправител за България на Международния валутен фонд и председател на Надзорния съвет на Българската банка за развитие. Бил е член на Управителния съвет на „Банкова консолидационна компания” АД, председател на Националния съвет по преструктуриране и развитие на стоманодобивната индустрия в България и член на Националния съвет за научни изследвания към министъра на образованието и науката (днес „Национален съвет за наука и иновации“).

Специализирал е следдипломно в областта на математическото моделиране с приложения на системи с изкуствен интелект в Оксфордския университет и има публикации в международни издания на изследванията си върху използването на оптимизационни модели с генетични алгоритми и размита логика за моделиране и селектиране на композитни и структурни материали. Докторант е по икономика във ВУЗФ с изследване и моделиране на структурната конвергенция и отчитане на дивергенцията в процесите на присъединяване и интегриране в еврозоната. От 2014 г. до 2017 г. е настоятел на Американския университет в България, а от 2017 г. е член на Университетския съвет на АУБГ. Член е на Консултативния съвет за задгранична сигурност (OSAC) към Държавния департамент на САЩ, а през 2020 г. е избран за главен икономист на Атлантическия клуб в България.

fixed-button-icon
fixed-button-icon Онлайн банкиране fixed-button-icon Кандидатствай
fixed-button-icon Валутни курсове
fixed-button-icon Лихвени индекси